Чарлз Буковски - Всичко на масата

— Слушай сега още един, Поп. Един човек си карал през пустинята. И видял друг човек, който подскачал край пътя. Бил чисто гол, а ръцете и краката му били завързани с въже. Нашият човек си спрял колата и казал: „Ей, човече, какво е станало?“ А онзи му разправя: „Ами както си карах, видях един стопаджия, така че му спрях, а кучият му син извади пистолет, взе ми дрехите и ме завърза. А после мръсното копеле ме изнасили отзад!“ „Верно ли бе?“ — вика нашият човек и излиза от колата. „Верно — вика онзи. — Направо ми скъса гъза, мръсното копеле!“ „Ами, какво да ти кажа — вика нашият човек и си разкопчава дюкяна, — днес май не ти е ден!“

Поп пак започна да се смее и се преви на две.

— О, не! О, НЕ! МАМКА… МУ… И… ПРАСЕ… МАМКА МУ И ПРАСЕ!

След малко най-сетне спря да се смее.

— Боже Господи — каза тихо. — Мамка му и прасе.

— Дай да гледаме филма, Поп, моля те!

— Е, добре тогава — съгласи се той.

Някой затвори задната врата и Поп спусна мръсен бял екран. После включи прожекционния апарат. Филмът беше доста тъп, но все пак беше далеч за предпочитане пред работата с гадните мотори. Бензинът се запалваше от свещите, експлозията удряше буталото, буталото се преместваше надолу и завърташе коляновия вал, клапите се отваряха и затваряха, цилиндрите продължаваха да се местят нагоре-надолу и коляновият вал продължаваше да се върти. Не беше особено вълнуващо, но в работилницата беше готино и човек можеше да се облегне и да си мисли за каквото си иска. Вместо да си жули кокалчетата в тъпата стомана.

Така и не разглобихме онези двигатели, да не говорим пък да ги сглобяваме, и гледахме същия филм още не знам колко пъти. Уайтчапъл постоянно разказваше нови вицове и ние всички се скъсвахме от смях, макар че някои от тях бяха направо ужасни — но не и за Пол Фарнсуърт, който все така се превиваше на две и ревеше:

— Мамка му и прасе! О, не! О, не, не, не!

Беше добър учител. Всички го харесвахме.

Най-готина от всички беше учителката ни по английски, госпожица Гредис. Беше руса, с дълъг остър нос. Носът й беше малко неприятен, но човек забравяше за него, когато види всичко останало. Тя носеше тесни рокли и пуловери с дълбоко шпиц деколте, черни обувки на висок ток и копринени чорапи. Беше тънка като змия, с красиви дълги крака. Сядаше зад катедрата само за да провери списъка на класа в дневника. След това се преместваше на един чин отпред, който винаги стоеше празен, и се настаняваше отгоре, с лице към нас. Госпожица Гредис седеше с кръстосани крака и вдигната пола. Никога не бяхме виждали такива глезени, такива крака и такива бедра. Е, бяхме виждали Лили Фишман, но Лили все още беше момиче, докато госпожица Гредис беше в разцвета на силите си. И всеки ден можехме да я зяпаме по цял час. В нашия клас нямаше нито едно момче, което да не се натъжава, когато удари звънецът в края на часа по английски. После си говорехме за нея.

— Мислите ли, че й се ебе?

— Не, според мен само ни дразни. Знае, че направо ни побърква, и не иска нищо друго от нас.

— Аз знам къде живее. Някоя вечер ще отида.

— Не ти стиска!

— Да бе. Да бе! Направо ще я скъсам от ебане! Тя си го проси!

— Един тип от осми клас ми каза, че една вечер е ходил при нея.

— Честно? И какво станало?

— Тя му отворила по нощница, така че циците й все едно били навън. Той казал, че е забравил какво е домашното за следващия ден и дошъл да пита. Тя го поканила да влезе.

— Без майтап?

— Аха. Обаче нищо не станало. Тя му направила чай, казала му какво е домашното и той си тръгнал.

— Ако беше пуснала мен вътре, това щеше да е краят!

— Честно? Какво щеше да направиш?

— Първо щях да я наеба както трябва, после щях да я лижа, след това щях да я чукам между циците и накрая щях да я накарам да ми духа.

— Мечтай си. Да не би да си чукал?

— Естествено, че съм чукал. Няколко пъти.

— И как беше?

— Беше тъпо.

— Защо, не можа да свършиш ли?

— Свърших като помпа. Помислих си, че никога няма да спре да излиза.

— Омаза си цялата ръка, а?

— Ха-ха-ха-ха!

— Ха-ха-ха-ха-ха!

— Ха-ха!

— Цялата ръка, а?

— Да ви го начукам, момчета!

— Според мен никой от нас не е ебал — каза едно момче.

Настъпи мълчание. После някой се обади:

— Глупости. Аз съм ебал още на седем години.

— Това нищо не е. Аз съм ебал на четири.

— Да бе, Ред. Давай, още можеш.

— Бях сгащил едно малко момиче под къщата.

— Стана ли ти?

— Естествено.

— Свърши ли?

— Май да. Нещо излезе.