Чарлз Буковски - Всичко на масата

Тогава се изправи Лили Фишман. Тя вдигна полата си и дръпна единия от копринените си чорапи. Докато си оправяше жартиера, видяхме бяла плът. После си оправи и другия жартиер. Никога не бяхме виждали подобна гледка, както и Станхоуп. Сетне Лили си седна и всички си довършихме контролните с отворени учебници. Станхоуп остана зад катедрата, напълно разгромен.

Другият учител, на когото се бяхме качили на главата, се наричаше Поп Фарнсуърт. Започна се още в първия ни час по трудово обучение. Той ни каза:

— Тук ще научаваме всичко с практика. Започваме веднага. Всеки от вас ще вземе по един двигател, ще го разглоби и после отново ще го сглоби така, че да работи както преди, като за това ще разполагате с целия срок. На стената има чертежи на двигателите, а аз ще отговарям на въпросите ви. Освен това ще ви пусна един филм, в който се показва как работят двигателите. Но в днешния час ще трябва да ги разглобите. Необходимите инструменти са пред вас.

— Ей, Поп, а не може ли първо да изгледаме филма? — попита едно момче.

— Казах да започвате веднага!

Нямам представа откъде беше намерил толкова много двигатели. Бяха мазни, черни и ръждиви. Изглеждаха отвратително.

— Мамка му — обади се едно момче. — Моят мотор прилича на купчина спечени лайна.

Застанахме пред двигателите. Повечето от момчетата хванаха по един гаечен ключ. Ред Къркпатрик взе отвертка и бавно прокара върха й по своя двигател, а отстрани се спусна еднометрова панделка от грес.

— Хайде бе, Поп, що не пуснеш филма? Идваме направо от физическо, където направо ни скъсаха гъза! Уагнър ни накара да скачаме като жаби!

— Започнете изпълнението на задачата!

Започнахме. Беше безумно. Беше по-зле и от час по музика. Чуваше се дрънчене на инструменти и тежко дишане.

— МАМКА МУ! — изрева изведнъж Хари Хендерсън. — ТОКУ-ЩО СИ ОБЕЛИХ ЦЯЛОТО ШИБАНО КОКАЛЧЕ! ТОВА Е ШИБАН РОБСКИ ТРУД!

Той внимателно уви дясната си ръка с носна кърпичка и се загледа в кръвта, която бавно се процеждаше в нея.

— Мамка му — повтори.

Останалите продължавахме да се мъчим.

— Предпочитам да ме накарат да си пъхна главата в слонска путка — заяви Ред Къркпатрик.

Джак Демпси хвърли гаечния ключ на пода.

— Отказвам се — заяви. — Направи ми каквото щеш, но се отказвам. Ако искаш, ме застреляй. Отрежи ми топките. Не ми пука, аз бях дотук.

После отиде и се подпря на една стена. Скръсти ръце на гърдите си и се вторачи във върховете на обувките си.

Положението наистина изглеждаше ужасно. В работилницата нямаше нито едно момиче. През задната врата се виждаше празният училищен двор — огромно пусто пространство, обляно от слънчева светлина, където нямаше нужда да правиш каквото и да било. А ние стояхме вътре, наведени над тези тъпи двигатели, които дори не бяха в коли и не служеха за нищо. Купчини от тъпа стомана. Беше тъпо и трудно. Имахме нужда от чудо. Животът ни и без това беше предостатъчно тъп. Нещо трябваше да ни спаси. Бяхме чували, че Поп е добър по душа, но това май не беше вярно. Беше отвратителен кучи син с бирено шкембе, облечен в мазен гащеризон, косата му падаше в очите, а брадичката му беше изцапана с грес.

Арни Уайтчапъл хвърли гаечния си ключ и отиде при господин Фарнсуърт. Беше ухилен до уши.

— Хайде бе, Поп!

— Връщай се на двигателя си, Уайтчапъл!

— Стига бе, Поп, какво толкова!

Арни беше с няколко години по-голям от нас. Беше изпуснал няколко класа, докато е бил затворен в поправителен дом. Но макар и по-голям от нас, беше по-дребен. Косата му беше много черна и зализана с брилянтин. Понякога заставаше пред огледалото в мъжката тоалетна и си изстискваше пъпките. Говореше мръсотии на момичетата и носеше в джоба си презервативи „Шейх“.

— Знам един страхотен виц, Поп!

— Така ли? Я се връщай при мотора, Уайтчапъл!

— Много е смешен, Поп!

Видяхме как Арни започна да разказва на Поп мръсния виц. Двамата бяха навели глави един към друг, за да не ги чуваме. Вицът свърши. Поп се разсмя. Беше сгънал огромното си тяло на две и се държеше за биреното шкембе.

— Мамка му и прасе! — изрева той, докато се смееше. — Боже мой, мамка му и прасе!

После спря.

— Добре, Арни, сега се връщай при двигателя!

— Не, Поп, чакай, знам още един.

— Честно?

— Честно, слушай…

Всички зарязахме двигателите и отидохме при тях. Наобиколихме ги и започнахме да слушаме следващия виц на Арни. Когато свърши, Поп пак се преви от смях:

— Мамка му и прасе, Боже Господи, мамка му и прасе!