Чарлз Буковски - Всичко на масата

Помислих си, че ако родителите ми се върнат от киното и ме хванат там, животът ми ще свърши начаса. Но си струваше. Струваше си да поема този риск.

Стоях много тихо под прозореца и гледах краката на госпожа Пироци. Те имаха голямо коли, Джеф, което спеше пред вратата. По-рано същия ден бях гледал краката на госпожица Гредис в часа по английски, после си бях ударил една чекия пред краката на госпожа Андерсън, а сега имаше и още. И защо господин Пироци не гледаше краката на госпожа Пироци? Само си четеше вестника. Беше очевидно, че госпожа Пироци се опитва да го съблазни, защото полата й се вдигаше все по-нагоре. После тя обърна на нова страница от вестника, бързо кръстоса крака и полата й направо се обърна назад, като откри чисто белите й бедра. Беше бяла като мляко ! Невероятно! Беше най-готината от всички !

Тогава с периферното си зрение забелязах, че краката на господин Пироци се раздвижват. Той се изправи много бързо и тръгна към вратата. Аз хукнах направо през храстите. Чух го как отвори тяхната външна врата. Тичешком минах по нашата алея, свърнах в задния двор и се скрих зад гаража. Там за момент спрях и се ослушах. После се изкатерих по оградата на задния двор, прескочих лозницата и скочих в съседния двор. Прекосих и него, изтичах по алеята и поех в тръс на юг надолу по улицата, все едно тичах за здраве. Зад мен нямаше никой, но аз не спрях да тичам.

Ако разбере, че съм бил аз, и каже на баща ми, просто съм мъртъв.

А може би просто е излязъл, за да разходи старото им куче да се изака?

Тичах до булевард „Адамс“ и седнах на една трамвайна спирка. Поседях пет минути, после тръгнах обратно към къщи. Когато се върнах, родителите ми още не се бяха прибрали. Влязох, съблякох се, загасих лампите и зачаках следващия ден…

Друга сряда вечер двамата с Плешко минахме за по-напряко между две жилищни сгради, както правехме всеки път. Бяхме тръгнали към избата на баща му, но Плешко спря до един прозорец. Щорите бяха спуснати, но не съвсем. Плешко спря, наведе се и погледна вътре. После ми махна да се приближа.

— Какво става? — прошепнах.

— Виж!

В леглото имаше голи мъж и жена. Бяха само леко заметнати с чаршаф. Мъжът се опитваше да целуне жената, а тя го отблъскваше.

— По дяволите, Мари, дай ми!

— Не!

— Много ми се иска, моля те !

— Махни си проклетите ръце от мен!

— Ама, Мари, аз те обичам!

— Ти с твоята шибана любов…

— Мари, моля те !

— Ще млъкнеш ли?

Мъжът се обърна към стената. Жената взе някакво списание, подложи под главата си възглавница и се зачете.

Двамата с Плешко се отдалечихме от прозореца.

— Божичко — каза той. — Направо да повърнеш!

— Мислех си, че ще видим нещо — рекох аз.

Когато отидохме до избата, се оказа, че бащата на Плешко е сложил на вратата голям катинар.

Още няколко пъти проверявахме този прозорец, но никога не видяхме нищо интересно. Винаги ставаше едно и също.

— Мари, толкова време мина. Ние живеем заедно, да му се не види. Женени сме.

— Много важно !

— Само веднъж , Мари, и повече няма да те притеснявам дълго време, обещавам!

— Млъкни! Повдига ми се от теб!

Двамата с Плешко си тръгнахме.

— Мамка му — казах аз.

— Мамка му — съгласи се той.

— Според мен той няма хуй — казах аз.

— Все едно наистина няма — съгласи се Плешко.

И спряхме да ходим там.

Уагнър не беше приключил с нас. Веднъж си стоях на двора, когато той дойде при мен.

— Какво правиш тук, Чинаски?

— Нищо.

— Нищо ли?

Не отговорих.

— Защо не участваш в игрите?

— Майната им. Те са за деца.

— Ще работиш на боклука, докато не те освободя.

— За какво? В какво съм обвинен?

— В мързел. Петдесет черни точки.

Учениците трябваше да отработват черните си точки, като изхвърлят боклука. Ако човек имаше повече от десет черни точки и не ги отработеше, не му позволяваха да завърши. На мен не ми пукаше дали ще завърша. Това си беше техен проблем. Аз нямах нищо против да стоя тук и да ставам все по-голям и по-силен. Накрая всички момичета щяха да бъдат мои.

— Петдесет черни точки? — повторих. — Само толкова ли можеш? Що не ми дадеш сто?

— Добре, сто черни точки. Имаш ги.

Уагнър се отдалечи с тежката си походка. Питър Мангалор имаше петстотин черни точки. Сега обаче вече бях на второ място и го настигах…

Първото почистване на боклука беше по време на последните трийсет минути от обедната почивка. На следващия ден вече носех кофата за боклук заедно с Питър Мангалор. Не беше трудно. И двамата имахме по една пръчка с остър пирон накрая. Забучвахме хартийките на пирона и ги пускахме в кофата. Момичетата ни гледаха, когато минавахме. Знаеха, че сме лоши момчета. Питър се правеше на отегчен, а аз се правех, че не ми пука. Момичетата веднага разбираха колко сме лоши.