Джеймс Патерсън - Двойна заплаха

Той отново ме нападна. Острието профуча покрай лицето ми и едва не ме поряза. Антъни замахна с ножа отново и отново.

Престорих се, че се приготвям да отвърна на атаката му и мъжът се засмя.

— Мисля, че това започва да ми харесва — каза ми Антъни. — Направо съм сигурен. Тренирал съм ръкопашни схватки. А как си ти в този спорт, доктор Крос?

Ала не си направи труда да продължи да ме дразни или изпитва, а отново замахна към мен. Отскочих и той не ме улучи, разминах се на сантиметър.

Лицето на Антъни беше напрегнато, вените му пулсираха, но очите му блестяха закачливо. Явно си играеше с мен. Дали нарочно не ме улучи? За да удължи забавлението?

— Виждам великия Алекс Крос — присмя се той. — Жалко, че нямаме публика.

— О, но вие имате. Този път аз съм вашата публика, ВПУ — прозвуча някакъв глас.

И двамата се извърнахме — и видяхме Кайл Крейг .

Гласът на Кайл звучеше възбудено, почти радостно. Но на какво се радваше? Да ни види? Или да бъде видян?

— Каква приятна гледка за мен! Великият ВПУ, и то срещу великия Алекс Крос. Най-после един срещу друг в дуел на живот и смърт. И то с кухненски ножове. Какво не бих платил, за да видя това. Но, хей, сега дори не се налага да плащам. Защото съм тук, нали?

ВПУ вдигна ножа си и зае предизвикателна поза, но продължи да поглежда към Кайл.

— Какво търсиш тук? — попита.

— Възхищавам се на работата ти, разбира се — отвърна Кайл. Изглеждаше съвсем искрен. — Също както всеки един от верните ти почитатели, ако можеше да присъства. Щяха да се подредят на опашка по цялата улица, за да видят това зрелище. Не съм спирал да те следя. След срещата ни пред къщата на Крос.

— Смяташ, че не схващам сарказма ти ли? — озъби се ВПУ.

— Пази си силите. И внимавай сега с доктор Крос. Не го изпускай от очи. Ако има възможност, ще ти пререже гърлото. Той е много потаен и ловък.

— Не може да ме нарани — заяви ВПУ равнодушно. — Не е достоен съперник за мен. Както и ти.

— О, мили мой — въздъхна Кайл. — Сега поряза и мен, образно казано.

Не казах нищо нито на единия, нито на другия. Само дебнех да се открие някаква пролука. Не ме биваше кой знае колко с ножовете, но бях чевръст в краката. Може би това щеше да ми помогне, да ме спаси по някакъв начин. Но заради появата на Кайл противниците ми бяха станали двама. Как се бе добрал дотук? И каква бе връзката му с ВПУ? И дали току-що не се бе променила?

— Той е концентриран върху схватката, а ти не си — посъветва Кайл ВПУ, както би направил един опитен треньор от страничната линия на игрището. — Тъкмо това се опитвам да ти изтъкна. Обърни сериозно внимание на съвета ми.

ВПУ отново впери поглед в мен.

— Добре тогава. Хайде да приключваме с Крос. В твоя чест.

В твоя чест? Какво означаваше това? После той отново замахна с ножа, но пропусна. Само че този път беше сериозен. Последва още един бърз замах и ме поряза по ръката. Кръвта опръска ризата ми и покапа по паважа.

— Това вече е по-добре, ВПУ — поздрави го Кайл с гърлен глас. — Продължавай в същия дух! Размажи го! Убий копелето!

ВПУ започна да диша по-тежко, през устата си. Може би това щеше да се окаже предимство за мен? Заобиколих го отляво, а после смених посоката. Никаква логика, само чист инстинкт.

Отскочих на другата страна, когато той отново се хвърли към мен. Не улучи! Налетях към него и пронизах ръката му. От раната шурна кръв. Долна игра, кървави ножове.

Кайл ни аплодира. Запляска бавно с ръце, много бавно, но без окуражителни възгласи.

Отново описах кръг, но този път бях по-бърз. Сменях рязко посоките. После връхлетях изневиделица откъм другата страна.

ВПУ изрева внезапно с плътен глас и опита да спре удара ми. Завъртях се наляво и за секунда оголих гърба си. Ала той бе устремен в другата посока. Което означаваше… Продължих да се въртя до затварянето на кръга. Тогава протегнах десния си крак и забих ножа си под мишницата му. Острието прониза плътта, мускула. И накрая се заби в гръдния му кош.

Стенанието на противника ми прозвуча толкова силно, колкото ревът му само преди секунда.

— Ти, глупав кучи син!

После се свлече долу и остана проснат по гръб, с широко разтворени очи, вперени в нищото. Извърнах се от ВПУ и се вгледах в Кайл.

Аз имах нож.

Той имаше револвер.

— Не беше кой знае какъв противник, нали? — ухили се Кайл.

Продължи да говори, сякаш бе развълнуван да ме види. Може би аз съм бил този, когото е следял.