Джеймс Патерсън: Двойна заплаха

Влязохме малко по-навътре, докато водата стигна до гърдите ни. Сетне Бри се стрелна към мен и обви крака около кръста ми, докато прониквах в нея. Любенето във водата е по-дълго, но и най-хубавите неща си имат край. Бри извика, аз я последвах и дори проклетите жаби замлъкнаха за миг.

След това двамата лежахме отмалели върху тревистия бряг, докато късното слънце ни изсуши. Правехме неща, които отново ни вкараха в беля. Накрая все пак се облякохме и се заехме с приготвянето на вечерята.

— Бих могъл да свикна с това — казах на Бри. — Всъщност вече свикнах.

След пържолата, омара и моята прочута, макар и в тесен кръг, салата от марули, дойде ред на десерта от убийствено вкусни курабийки. Беше ги приготвила Нана. Тя харесваше Бри.

Когато се стъмни, двамата се отпуснахме един до друг, преситени и щастливи. Работата беше само бегъл спомен. Дори мечките и рисовете не ни тревожеха особено.

Погледнах към Бри, сгушена край огъня в извивките на тялото ми. В този миг изглеждаше толкова нежна и уязвима, колкото бе силна и самоуверена в работата си.

— Ти си удивителна — прошепнах. — Целият ден беше като сън. Не ме събуждай, става ли?

— Обичам те — промълви тя, сетне додаде бързо: — Опа!

През следващите няколко секунди думите на Бри увиснаха във въздуха. Това беше първият път с нея, когато занемях.

— Просто ми се изплъзна. Пък и кой го каза? Съжалявам. Съжалявам — повтори тя.

— Бри, аз… защо съжаляваш ? — попитах.

— Алекс, не е нужно да казваш нищо повече. Никой от двама ни не е длъжен. Леле! Я погледни тези звезди!

Присегнах се и улових ръката й.

— Всичко е наред. Просто стана малко по-бързо, отколкото и двамата сме свикнали. Това не е обезателно лошо нещо.

Бри ми отвърна с целувки, после се засмя. Цялата ситуация можеше да бъде доста неловка, но някак си се получи точно обратното. Аз я притиснах до гърдите си и отново се целунахме. Взрях се в очите й. Това, че пейджърът й иззвъня точно в този миг, беше класическа ирония… Ала не беше забавно, тъй като досега аз винаги бях този, който получаваше обаждания по мобилния телефон в най-неподходящия момент.

Пейджърът от палатката отново избръмча. Бри ме погледна, без да помръдва.

— Върви — подканих я. — Твоят е. Трябва да се обадиш. Зная как е.

— Само ще видя кой е.

— Всичко е наред — успокоих я.

Някой е мъртъв. Трябва да се върнем във Вашингтон.

Тя влезе в палатката. След няколко секунди я чух да говори по телефона:

— Тук е Бри Стоун. Какво става?

Донякъде се радвах, че Бри е толкова търсена. Донякъде. Чух от приятеля си, детектив Джон Сампсън, че бъдещето й в отдела било бляскаво и кариерата й зависела само от нея. Междувременно обаждането можеше да означава само едно. Погледнах часовника си. Вероятно щяхме да сме в града в десет и половина. В зависимост от това дали тя ще поиска да карам по-бързо, което не бе проблем за моя R350.

Когато Бри излезе от палатката, вече бе заменила шортите с дънки и затваряше ципа на суитчъра си с качулка.

— Не е нужно да идваш. Ще бързам, колкото мога. Навярно ще се върна за закуска или дори по-рано.

Аз вече събирах нещата ни.

— Преди задникът ми да изстине — опитах да се пошегувам.

Тя се засмя, макар и малко насила.

— Наистина съжалявам за това. По дяволите , Алекс! Дори не мога да ти кажа колко съжалявам. Направо съм бясна.

— Днешният ден бе идеален. — Утеших я и после попитах, защото не можех да се сдържа, а и знаех, че Бри няма да се обиди заради смяната на темата: — И така, какъв е случаят?

В 10,50 същата вечер наближихме жилищната сграда на „Ривъруолк“. Бяха изминали шест часа от престъплението. Бри предложи да ме остави у дома, на Пета улица, но знаех, че няма търпение да стигне тук. Случаят щеше да възбуди интереса на обществото.

Когато пристигнахме, цареше някакво мрачно оживление. Както очаквах, беше пълно с репортери и микробуси. Случаят бе от най-горещите: богата жертва — авторка на бестселъри, убита в предполагаемо безопасен квартал, при това по особено жесток начин.

Картата на Бри ни осигури достъп до тротоара, където алеята за коли пред високата сграда бе отцепена с полицейски кордон. Технически беше част от местопрестъплението, като се има предвид, че жертвата бе паднала тук, след като е била хвърлена от терасата на апартамента си пред очите на десетки свидетели.

Екип от техници, облечени в бели лабораторни костюми, работеха по сплескания микробус, върху който се бе приземила жената. Беше паркиран близо до входа на сградата. На ярката светлина на лампите и прожекторите техниците ми приличаха на призраци. От другата страна на улицата около стотина души се бяха скупчили зад двойната жълта отцепваща полицейска лента. Никое от лицата не ми се стори познато, но това нямаше значение. „Това не е твой случай“, напомних си.