Джеймс Патерсън - Двойна заплаха

Убиецът очевидно искаше публика. Бяха го описали като „човек от Близкия изток“. Дали е възможно това да е някакъв нов вид тероризъм — разновидност на тъй наречената „врата до врата“? И как писателката на бестселъри се вписва в това? Трябваше да има някаква връзка. Дали убиецът бе пресъздал садистична сцена, която многократно си е представял? И що за психопат ще иска да хвърля жертвите си от дванадесететажна сграда?

Накрая не издържах на любопитството. Излязох от колата и погледнах към най-горния етаж. Не можех да видя нито Бри, нито някой друг.

„Ще хвърля само един бърз поглед — убеждавах се аз. — Заради старите времена. Няма нищо лошо в това“.

Кого се опитвах да заблудя? Ловеца на дракони отново беше по следа и се чувствах съвсем естествено, сякаш никога не бях прекъсвал работата си. Сякаш не бяха изминали месеци.

Повечето от телевизионните камери бяха разположени край импровизирания команден център на вашингтонската полиция. Когато приближих, видях капитана от отдел „Особено жестоки престъпления“ Тор Рихтер. Той бе застанал зад букет от микрофони, които стърчаха от всички страни насред целия хаос, и лично даваше интервю.

Това навярно означаваше, че Бри е горе. Бях сигурен, че така е по-добре за нея. Тя не харесваше себичните полицаи, нито конкретно Рихтер, както между впрочем и аз. Той беше истински бюрократ, стриктен в правилата, безмилостен тъпанар и най-безсрамен подлизурко. А и кой, по дяволите, го бе кръстил Тор 7 7 В скандинавската митология Тор е богът на гръмотевиците, бурите, плодородието, син на Один, описван като могъщ боец. — Б.пр. ?

Във фоайето на жилищната сграда беше сравнително спокойно. Бях разпознат от двама униформени, които явно не знаеха, че от известно време вече не съм на работа. Качих се с асансьора до дванадесетия етаж, като не очаквах, че ще ме пуснат по-навътре. Някой тук би трябвало да проверява значките.

И един наистина го правеше. Оказа се моят стар приятел, Тони Дауъл, който навремето работеше в Саутийст. От години не се бях виждал и чувал с него.

— Виж ти кой е тук. Алекс Крос.

— Здрасти, Тони. Мислех, че такива възрастни полицаи като теб вече са пенсионери. Бри Стоун тук ли е?

Тони посегна към радиостанцията си, но сетне размисли.

— Право надолу по коридора — рече и ми посочи. После ми подаде чифт латексови ръкавици. — Ще ти потрябват.

Почувствах тръпка на очакване, сетне ме прониза някакъв неприятен хлад. Толкова ли беше лесно да престъпиш обратно огневата линия, или каквото и да беше това? Пред вратата на апартамент 12F дребен азиатец, когото разпознах като един от техническите работници към вашингтонската полиция, снемаше отпечатъци. Той ми каза, че вътре е относително спокойно. Химичните елементи нямаше да станат ясни, докато екипът по събиране на доказателства не приключеше с работата си.

Открих Бри, застанала в средата на дневната. Имаше замислено и отчуждено изражение.

По килима с цвят на слонова кост се виждаха тъмни ивици — вероятно от кръвта на жертвата. Плъзгащата се стъклена врата към терасата бе отворена и лекият бриз поклащаше завесите.

С изключение на това дневната изглеждаше недокосната. Високи до тавана лавици опасваха стените. Бяха пълни с книги с твърди корици, някои от които написани от жертвата, включително и чуждестранни издания. „Защо криминална писателка?“, зачудих се аз. Трябваше да има причина, поне в мозъка на убиеца. Дали мислех в правилна посока?

— Как върви? — заговорих накрая.

Веждите на Бри се повдигнаха в безмълвен въпрос: „Как се озова тук?“, но реши да пропусне любезното въведение. Досега никога не я бях виждал в действие и ми се стори съвсем различна личност.

— Явно убиецът е влязъл през вратата. Няма следи от насилствено проникване. Може би се е представил за служител по поддръжката или нещо подобно. Освен ако тя не го е познавала. Дрехите, чантата й — всичко е тук.

— Липсва ли нещо? — зададох обичайния въпрос.

Бри поклати глава.

— Нищо, поне на пръв поглед. Не прилича на обир, Алекс. Когато е била хвърлена от терасата, е носила диамантена гривна и обеци. Така че можеш да го изключиш.

Посочих тъмните следи по килима.

— Какво знаеш за тях?

— Според съдебния медик коленете на жертвата са били окървавени, преди да падне. И още нещо: около врата си е имала кучешка каишка.

— Някой по радиото каза, че било въже. Мислех, че е примка, но за мен няма никакъв смисъл. Кучешка каишка? Това е интересно. Странно, но интересно.