Джеймс Патерсън - Двойна заплаха

— Жив ли е? — извиках към най-близкия медик. Откакто се бяхме качили на покрива, не бях видял жертвата да помръдне.

— Не напипвам пулса му. Съвсем слаб е. Не мога да му измеря кръвното — провикна се той. Междувременно неговият колега извика по микрофона си на медицинския екип долу, на тротоара, да донесат носилка.

— Свалете му маската! — каза Бри.

Но се оказа много по-лесно да се изрече, отколкото да се направи. Очевидно латексовата маска отзад, на главата на жертвата, се беше разтопила върху горещата асфалтова мушама на покрива. Накрая санитарите бяха принудени да срежат маската отпред, на лицето му.

И като махнаха маската, под нея се разкри познато лице.

Бри ахна. Улових ръката й, отчасти заради подкрепата, от която и самият аз се нуждаех.

Беше Киц!

Експертът от ФБР, който беше допринесъл толкова много за компютърното разузнаване, беше блед като призрак, покрит с блестяща пот. Очите му бяха затворени.

Свлякох се на колене до Брайън Кицмилър. Тампоните на санитарите около шията му не можеха да преустановят кръвоизлива. Беше тъжна, ужасяваща гледка.

— Киц! — Грабнах ръката му и леко я стиснах. — Аз съм, Алекс. Помощта идва.

Пръстите му потръпнаха в моите, съвсем леко ме стиснаха. Още не ни бе напуснал.

Най-после очите му се отвориха и отначало изглеждаше крайно объркан.

Но щом ме разпозна, се опита да ми каже нещо. Подутите му изприщени устни помръднаха, ала никакъв звук не излезе от тях. Или поне аз не успях да го чуя.

— Дръж се — казах му. — Ще се погрижим за теб. Ще се оправиш. Дръж се, Киц.

Той отново се опита да проговори, но не разбрах нищо от това, което се отрони от устата му.

С огромно усилие на волята си той примигна два пъти. После очите му се обърнаха в орбитите си. Медиците продължиха да му оказват първа помощ, но докато се появи носилката, всичко свърши.

Киц ни напусна. И умря пред камерите точно както го беше планирал ВПУ.

Извърнах се към Бри. Мозъкът ми продължаваше трескаво да работи.

— Киц примигна два пъти. Двама убийци?

Преди хеликоптерите от полицията и телевизионните новинарски екипи да се появят, ВПУ успя да се оттегли през покривите на двете съседни сгради. После се спусна долу по едно зле укрепено бояджийско скеле до общинския паркинг, зад сградата, където вече беше в безопасност.

Много ходене му се насъбра днес, при това с лаптоп и камера в провесената през рамото му черна чанта… Ала нямаше нищо, с което да не може да се справи. Беше вдигнал залога в играта и определено се бе въплътил в новата си роля… И в историята .

Изхлузи латексовите си ръкавици, после измъкна от джоба си сребърна запалка. След секунди ръкавиците се превърнаха в снопче от стопена гума върху бетона. Нека сега ченгетата търсят отпечатъци, да душат за следи и да му мислят как да се доберат до него.

Всичко останало по него оставаше, както си беше: дълга руса коса, вързана отзад на опашка, леко набола брада — за да е в тон с избелените му вежди, кафяви контактни лещи, очила със стоманени рамки и обърната назад на главата му шапка с емблемата на бейзболен отбор „Уайт Сокс“.

Името му за днес беше Нийл Стивънс, фотограф от Чикаго, работещ за „Асоушиейтид Прес“. Фотоапаратът му беше „Лайка“, последен модел. Не се отличаваше от останалите репортери. Никакви проблеми в това отношение. Освен това можеше да наблюдава спокойно как вълнението наоколо достига кулминацията си. Да следи отблизо основните играчи, да проверява какви ще са реакциите им, когато са подложени на напрежение. Никой не би могъл да се справи по-добре, дори и Кайл Крейг в най-добрите си дни.

Когато се показа иззад ъгъла, сградата на Деветнадесета улица приличаше на цирка „Барнъм и Бейли“ — в добрия смисъл на това сравнение . Той се опря на бронята на една от паркираните там коли и направи няколко панорамни снимки с широкоъгълния обектив — на полицейските автомобили нагоре и надолу по улицата, на линейките, на камиона на специалния отряд за опасни операции в паркинга на военните, на повече от дузина новинарски микробуси. Имаше стотици местни жители. Всички се мотаеха по улицата, като се опитваха да си представят какво, по дяволите, ставаше тук.

Дали някой вече знаеше? Дали се бяха досетили? ВПУ щеше да отличи на картата скучния им малък квартал. Скоро всички ще започнат да благодарят на Бога, че това не се е случило с тях.

Да, всичките тези дребни създания тази вечер ще бъдат дяволски разтърсени. Той беше най-добрият от всички, нали? Равен на самия Кайл Крейг.