Джеймс Патерсън - Двойна заплаха

— Самите ние научихме за това едва тази сутрин — изяви се Бри като говорител на малката ни група. — Тъкмо сега се връщаме от…

— Не се впускайте в пространни обяснения, детектив Стоун. За мен това е само на крачка от извиненията. Просто направете нещо по въпроса. — Той разтри врата си няколко пъти, сякаш се опитваше да облекчи болка, която го измъчваше.

— Извинете, сър — заговори Бри. — Това не е информация, която можем да контролираме. Не и след като веднъж е била…

— Не се нуждая от лекция по „контрол на действията в екстремни ситуации“ — прекъсна я отново Дейвис. — Имам нужда да се погрижите за бъркотията. Това тук е отдел за криминални разследвания. Началниците ви не са спасително островче. Длъжни сте да решавате проблемите, преди аз да съм ви наредил да го сторите. Ясно ли е?

— Съвсем ясно — кимна Бри. — Аз също не се нуждая от лекция по „контрол на действията в екстремни ситуации“. Очевидно нито ВПУ.

Внезапно Дейвис ни слиса с усмивката си.

— Сега разбрахте ли защо я харесвам? — обърна се към двама ни със Сампсън.

Да, бях напълно сигурен, че разбирам.

За днес ВПУ нямаше нова роля, в която да се въплъти, нито планирано страховито убийство. Така че убиецът беше просто самият себе си. Реши преди вечеря отново да влезе онлайн в мрежата, не можеше да устои да чуе новините за себе си. И не остана разочарован.

Всички форуми в Интернет гъмжаха от коментари за ВПУ! В интерес на истината, повечето бяха в таблоиден стил или измислици, но това нямаше значение. Важното беше, че те говореха .

В сайта SerialTimes.net нямаше нищо ново. Нито в Sick-net или в Skcentral . Напълно логично. Феновете очакваха следващия му ход.

Сетне кликна върху няколко чата. Беше добре да е сред „хората си“ в края на дългия ден. Дори използва първото си име като „подарък“ към тях. Не че някой щеше да знае, че го е направил, но така контактът беше по-личен. Освен това трябваше да „пусне“ няколко улики.

В негова чест, естествено.

Арън-Арън: Какво става, почитатели на ВПУ?

Джинсоук: Имитация, а? Къде беше?

Арън-Арън: Без майтап. Какво друго? Някой? Нещо?

Редръмс: Покрил се е. Зает уикенд. Той заслужава малко почивка, нали? Обзалагам се, че ни очакват новини.

Гледайте пушека му!

ВПУ-фен: Откъде знаеш толкова много?

Редръмс: Не зная. Само моя теория. Просто мнение. Доволен ли си?

Арън-Арън: Може би днес вече е бил много зает.

ВПУ-фен: Зает с какво?

Убиецът отпи от бялото вино, което си бе налял — отлично „Шардоне“. Заслужи си го. Не искаше да се хвали, но пък и в крайна сметка не беше хвалба. По-скоро като излизане на светло. Или на бис след отлично представление.

Арън-Арън: Добре, ами ако той имитира себе си? Помисли малко за това.

Джинсоук: Искаш да кажеш, че той е извършил онова на магистралата и на стадиона, а после казва, че не е?

Арън-Арън: Да, точно. Какво, ако е така?

Джинсоук: Мамка му, брилянтно е.

АдамЕва: И аз тъй мисля.

Редръмс: Няма начин. Четохте ли публикуваното му съобщение? Някой от вас?

Арън-Арън: И какво от това? От него всичко може да се очаква. Този пич е абсолютно непредсказуем. Сигурен съм, че никой от нас не може да отгатне какво ще последва. Хей, между другото, какво мислите за онзи пич Кайл Крейг, който пак е в действие?

ВПУ-фен: К. К. е минало, човече. На кого му пука за него?

Убиецът отклони поглед от компютъра си. Викаха го.

— Вечерята е готова! Идвай да я вземеш, иначе ще я изхвърля!

Пресконференцията, насрочена за този следобед, беше първа за Бри като водещ следовател по случай с убийство от подобна величина. Досега тя бе говорила с репортерите много пъти, но не се бе изправяла в зала, пълна с всякакви представители на медиите от града и страната, каквито очаквахме днес. И това бе най-малкото.

— Ще се качиш ли на трибуната с мен? — попита тя. Работехме върху подготовката на изявлението й в офиса й. — Пресата те познава, а и публиката вече те е виждала. Мисля, че това ще е добър знак и всичко ще мине по-покойно.

Вдигнах глава от черновата пред мен.

— Да, разбира се. Ако това искаш.

— Да, искам. Е, добре, нервна съм — заяви Бри и ме изненада с признанието си.

— Ще се справиш чудесно — уверих я, защото вярвах в думите си. — Представи ме в началото и така след това лесно ще можеш да ми прехвърлиш топката по всяко време. Ще бъда там, за да ти пазя гърба.

Тя най-после се усмихна.

— Благодаря. Ти си най-добрият.

Правилно, но нима тъкмо това не ме забърка в тази каша?