Джеймс Патерсън - Двойна заплаха

Кликнете тук.

— И трябва да вярвам, че това е истинско? — попита Бри, сетне додаде: — Такова ли е, Киц?

— Отвори го. После ще говорим.

Следващият прозорец представляваше черен фон с късо съобщение, написано със същия бял шрифт, както оригиналния блог на убиеца — една от стотиците нишки, която бе проследила и не я бе довела доникъде.

Но не познатият стил на сайта отговори на въпроса на Бри. А двете изображения, поставени най-горе на екрана: малкото знаме на Ирак и яркозеленият надпис Досиета X — символи на първите две убийства.

„Да — сякаш казваха те, — това съм аз“.

— Тези две неща не са били публично достояние, нали? — попита Кицмилър. — Прав ли съм?

Бри поклати глава, сякаш можеше да я види, сетне промърмори:

— Не, не са, Киц. Не сме ги разгласявали. — Вече четеше съобщението отдолу. Последният разтърсващ шок.

Имитирането е най-искреното ласкателство.

Чарлс Калеб Колтън

Изпращам доклад от първоизточника за тези, които се интересуват или би трябвало да се интересуват от тия неща. Онази жалка работа на „Джордж Вашингтон Мемориъл Паркуей“? Някой друг го е направил, не аз. Ще го приема като ласкателство, но не се опитвайте да го причислите тук, защото не желая. Имам предвид, че „Никсън“ само е имитирал това, което направих в „Ривъруолк“! Дори не смейте да показвате лицето му тук. Освен това изпълнението беше аматьорско. Не е достойно за мен или за онези, от които съм се учил.

„Федекс фийлд“ — това е истинско майсторство. Изисква се известен кураж да отидеш, да го направиш и да се измъкнеш. Представете си само: да извършиш убийство на такова публично място.

Не се заблуждавайте. Има само един ВПУ. И когато действам аз, вие първи ще го узнаете. Ще го узнаете, защото ще ви кажа.

Работата трябва да се свърши с въображение и усет. Покажете поне малко уважение към мен. Смятам, че съм го заслужил.

Поне сега полицията разполага с някого, когото може да залови — този имитатор! Не е ли така, детектив Бри Стоун? Защото вие само можете да си мечтаете да ме заловите, нали?

Живуркайте си, шибаняци.

През следващите няколко секунди Бри стоеше пред компютъра, клатейки глава. Алекс беше прав за убийствата на магистралата… А вероятно и за всичко останало.

Освен това ВПУ бе използвал името й.

Бри най-после се облегна назад в стола си и се опита да анализира този малък „шедьовър“ на убиеца. Не можеше да повярва колко дързък и арогантен е негодникът и колко сбъркан. И плашещ.

— Бри? Още ли си там? — попита по телефона Брайън Кицмилър.

— Да. Тук съм. Просто имах миг на полицейска депресия. Прав си — това наистина беше „жестоко“.

— Добре ли си? Искам да кажа, освен че в момента явно си разстроена.

Тя впери поглед в ръцете си, които леко трепереха.

— Да, Киц. Благодаря, че попита. Извратено е, но според мен има смисъл. Този тип очевидно е обсебен от манията да бъде известен, да пише за себе си. Разбира се, знае коя съм. И, разбира се, знае за Алекс. Той ни наблюдава, Киц.

— В известно отношение това са добри новини. Нали искахме да сме сигурни, че сме в същия комуникационен поток с убиеца. Мисля, че сме там.

— Така ли смяташ? — В главата на Бри препускаха стотици въпроси. — Кога е било изпратено това?

— В единадесет и двадесет миналата нощ. Всички чатове вече са загрели. Навсякъде е и като го казвам, наистина не преувеличавам.

— Това може да обясни тези обаждания. — Тя щракна с мишката върху розовата икона за съобщения във входящата си поща. Най-горното беше от новините по „Канал 7“. — Виж, трябва ми поне някакво име, с което да започна. Нещо определено. На кого е този сайт?

— Все още работя по въпроса. Открих IP адреса и сега проверявам главните регистри. С малко повечко късмет скоро ще имаш името. Кодовото название на операцията е късмет .

— Чух те. Скоро ме устройва. Благодаря ти, Киц. Наистина се нуждаем от помощта ти.

— Да, съгласен съм. Ти определено, се нуждаеш. Чудя се на кого „се оприличава“ този тип? Имаш ли някакви предположения?

— Не, но Алекс ще има.

Бри затвори, после се опита да се свърже с Алекс и Сампсън. И двата пъти попадна на гласова поща и им остави едно и също съобщение: „Здравей, аз съм. Изникна нещо. Ново съобщение от Публичния убиец, но сега е подписано със съкратеното ВПУ (Вашингтонския публичен убиец). Ще поема по следата веднага щом се сдобия с адреса. Надявам се да получиш съобщението ми преди това, а междувременно аз ще удържам фронта. Обади ми се възможно най-скоро“.