Майкъл Скот - Некромантът

— Къде е Древния? — попита тя тихо, без да се оглежда.

— Не знам. Не съм го виждал — не съм виждал никого, — откакто ти припадна, загуби съзнание или каквото там направи одеве. Акумулаторът на колата бе изтощен, затова Прометей те донесе дотук. Когато пристигнахме, той каза само: „Остави я да спи. Когато се събуди, ще е добре“. И си тръгна. — Джош сви рамене. — През последните четири часа седя тук и те чакам да се събудиш. — Той помълча малко и добави: — Умирам от глад.

— Ти си вечно гладен.

— Ами ти не си ли?

Софи се замисли за кратко.

— Не — каза тя. — Не особено. — Знаеше, че би трябвало да е по-гладна — цял ден не бе яла нищо друго, освен плодовете на лодката с Ифа, — но по някаква причина се чувстваше добре. — Не се налага да стоим тук — каза тя. — Можем да тръгнем да ги търсим.

— Това е Сенкоцарство — напомни й Джош. — Калните хора са там навън. Обзалагам се, че има и други пазачи.

— И все пак, къде са всички? — попита тя, но още докато говореше, две фигури изникнаха от нощта. Докато се приближаваха, Софи видя, че са Никола и Пернел Фламел, хванати подръка, които крачеха бавно към къщата. — Имаме си компания — каза тя тихо.

Джош излезе навън и застана до сестра си на дървената веранда.

— Той изглежда по-стар — каза тихо. — Със сигурност по-стар от Пернел.

— А тя е с десет години по-възрастна от него — напомни Софи на брат си.

— Тогава защо не се състарява също толкова бързо?

— Може би не е използвала толкова много аурата си — предположи Софи.

Джош поклати глава.

— Не ми се вярва — трябва да е използвала силите си на Алкатраз.

Сякаш почувствала погледа му, Пернел вдигна глава и погледна към Джош. Очите й представляваха тъмни петна върху бледия овал на лицето й. Усмихна се, но усмивката й изглеждаше пресилена и изкуствена.

— Значи си будна — извика тя на Софи, а после се обърна към Джош. — А ти сигурно си гладен.

— Като вълк — рече той небрежно. — Да не би случайно да носиш нещо за ядене?

— Има храна, колкото си искаш, но засега не бива да ядеш — отвърна Пернел. Вече бе достатъчно близо, за да може слабата светлина от настолната лампа в стаята зад близнаците да окъпе лицето й в жълто сияние, придавайки лимонов цвят на бялото на очите й. — Прометей се съгласи да те обучи на Огнена магия.

Джош премигна изненадано.

— Ще науча Огнена магия сега?

— Веднага — кимна Никола. — Тя добре ще се допълни с Водната ти магия.

— Не може ли след вечеря? — попита момчето, като усещаше как стомахът му къркори.

Никола се втренчи в Джош.

— Не е добра идея човек да учи Стихийна магия на пълен стомах.

— Но Сен Жермен научи Софи на Огнена магия след вечеря — изтъкна Джош, почти нацупено. Сестра му може да не се нуждаеше от храна, но той не бе ял цял ден.

Усмивката на Пернел изчезна от лицето й и то стана строго.

— Ти не си сестра ти; тя е безкрайно по-силна, отколкото ти някога ще станеш, Джош. Може да върши неща, които ще са невъзможни за теб.

— Разбира се, и ти имаш някои умения, които са си само твои — побърза да добави Никола, като изгледа втренчено жена си.

Джош се взираше в двамата, объркан и изненадан от това, което бе чул току-що.

— Мислех, че сме равни — каза накрая.

Пернел като че ли се канеше да отговори, но Джош видя как Никола я хвана за ръката и я стисна, за да си мълчи.

— Вие сте близнаци — каза той, — но никога не сте били еднакви. Всеки от вас си има силни и слаби страни. Това, което ви прави специални, е комбинацията от силите ви — как единият компенсира слабостите на другия.

— Двамата, които са един, единият, който е всички — завърши Пернел.

Никола изгледа Джош, присвил бледите си очи, които изглеждаха донякъде размътени.

— Ако искаш, можеш да се наядеш сега, но докато свършиш, Прометей току-виж си променил решението. — Той се усмихна и попита небрежно: — Какво избираш, Джош: Огнена магия или храна?

— Е, какво ще бъде? — настоя Пернел, но в гласа й нямаше веселие.

Джош премести поглед от Вълшебницата към Алхимика. Между тях се бе случило нещо. Беше виждал родителите си да се държат по същия начин понякога, след като бяха спорили. Бяха учтиви един с друг, но наежени и готови да се сопнат на всеки, който ги раздразни. Зачуди се за какво ли са спорили безсмъртните. А в дълбините на ума си не забравяше, че когато Пернел бе чиракувала при Вещицата от Ендор, бе използвала моминското си име. Не беше признала, че е жена на Алхимика.

— Огнена магия — каза той тихо.