Джефри Дивър - Сенчеста зона

Пуласки веднага изпълни заповедта.

— Жертвите. Вижте жертвите.

Луис Мартин, помощник-управител на склад

Линда Кеплер, Оклахома Сити, туристка

Морис Кеплер, Оклахома Сити, турист

Самюел Ветър, Скотсдейл, бизнесмен

Али Мамауд, Ню Йорк Сити, сервитьор

Герхард Щилер, Франкфурт, Германия, рекламен агент

Лари Фишбийн, Ню Йорк Сити, счетоводител

Робърт Бодин, Ню Йорк Сити, прокурор

Франклин Тъкър, Парамъс, Ню Джърси, търговец

— Знаем ли нещо за ранените?

Сакс заяви, че не знае.

— Някой от тях може също да бъде предполагаема цел. Трябва да разучим. Но какво знаем за тях . За починалите? — попита Райм, загледан в имената. — Има ли някаква причина Анди да иска някой от тях да умре?

— Семейство Кеплер са туристи, дошли на обиколка из страната — каза Сакс. — Пенсионери от десет години. Ветър беше свидетел. Може затова да са искали да го убият.

— Не, това е планирано най-малко преди месец. Какъв му е бизнесът?

Тя запрелиства страниците на бележника си.

— Президент на „Саутуест Конкрит“.

— Мел, провери ги.

След минутка Купър докладва:

— Чуйте това. Седалището им е в Скотсдейл. Строителна фирма, разработила много инфраструктурни проекти. В уебстраницата се казва, че Ветър е на семинар в хотел „Батъри Парк“ във връзка с финансирането на алтернативна енергия — той продължи да чете: — Наскоро са започнали изграждането на зони с фото галванични елементи.

— Слънчева енергия — поясни Райм и продължи да се взира в дъската. — А жертвите от офис сградата? Сакс, обади се на Сюзън Стрингър и разбери дали знае нещо за тях.

Тя извади телефона си и проведе разговор с жената. След малко затвори и каза:

— Стрингър не познава адвоката и онзи, дето се е качил от шестия етаж. Но има бегла представа от бизнеса на Лари Фишбийн, счетоводителя. Дочула да обяснява на приятеля си, че имало нещо съмнително в счетоводните книги на фирмата, която проверявал в момента. Изчезвали някакви пари. Където и да е било, времето там е било горещо. Толкова горещо, че не можело да се играе голф.

— Може да е Аризона. Обади се и провери.

Селито взе от Сакс телефонния номер на жертвата. Разговорът му продължи около две минути.

— Бинго! — извика той, след като затвори. — Фишбийн е бил в Скотсдейл. Върнал се е във вторник.

— Аха! Скотсдейл… където е фирмата на Ветър.

— За какво ти е това, Линкълн? — попита Макданиъл. — Аз все още не виждам мотив.

След кратка пауза Райм отговори:

— Анди Джесън е против възобновяемите източници на енергия, нали?

— „Против“ е силно казано, но определено не им е фен — отвърна Сакс.

— Ами ако подкупва произвеждащите алтернативна енергия компании да ограничат производството си? Или прави нещо друго, за да саботира работата им?

— И да увеличи нуждата от произвежданата от нейната компания енергия — допълни го Макданиъл. Сега, когато мотивът беше в джоба му, интересът му се повиши.

— Точно така. Ветър и Фишбийн може да са разполагали със съсипваща бизнеса й информация. Ако бяха убити по различно време, но само двамата, разследващите можеха да се запитат дали двата случая не са свързани. Но Анди е нагласила нещата така, че да изглеждат като случайни жертви и никой да не може да събере парченцата. Ето защо исканията в писмата бяха невъзможни за изпълнение. Тя не е искала това. Трябвало е атаките непременно да се проведат.

Райм се обърна към Сакс:

— Вземи имената на ранените и ги провери. Може и сред тях да има потенциални жертви.

— Добре.

— Но ето че имаме и трето писмо, дошло по електронната поща — каза Селито с необичайно за него оживление. — Дали това не означава, че иска да убие още някого? Коя може да е следващата жертва?

Райм продължаваше да пише. Напрягаше сили да приключи бързо, въпреки трудностите.

— Не знам — отвърна той. Очите му се вдигнаха към електронния часовник на стената. — И имаме по-малко от два часа, за да разберем.

Въпреки предизвикания от атаките на Галт ужас, Чарли Сомърс не можеше да отрече факта, че цялата работа някак си го зареди с енергия.

Той прекара полагаемата му се почивка за кафе в чертане на диаграми за бъдещо свое изобретение (на салфетка, естествено): начин да доставя водороден газ за гориво до домовете. Но почивката свърши и той тръгна към главния вход на „Ню Енерджи Експо“ в Изложбения център на Манхатън в Уест Сайд, близо до река Хъдсън. В момента едни от най-известните хора в света в областта на науката се намираха тук. Всички те работеха за бъдещето — изобретатели, учени, преподаватели, както и най-големите инвеститори — и всеки от тях бе посветил себе си на една идея: алтернативната енергия. Създаване, доставката, складиране и употреба. Манхатън беше център и на още едно забележително събитие: провеждането на най-голямата конференция по въпросите на алтернативната енергия в целия свят. Тя беше планирана така, че да съвпадне с Деня на Земята и на нея щяха да се съберат всички водещи специалисти, осъзнали важността на енергията, но също така, осъзнали важността да я произвеждат и използват по съвсем различен начин от традиционния. Докато вървеше през футуристичния център — завършен само преди около месец — сърцето на Сомърс биеше като на ученик, посетил за пръв път научна изложба.