Джефри Дивър - Сенчеста зона

Хора, трябва да вземете проблема в свои ръце!

— А сега вижте първите няколко параграфа от първото му писмо.

„Вчера сутринта, към 11:30 часа, при подстанция МХ-10 на Западна петдесет и седма улица имаше инцидент с електрическа дъга, причинена от изолиран кабел «Бенингтън» и стълб на автобусна спирка, свързан чрез клема с два сплит болта. След изолирането на четири други подстанции от мрежата и шунтирането на прекъсвачите в МХ-10 натоварването на кабелите с близо двеста хиляди волта предизвика електрически искров разряд.

Цялата вина за инцидента е ваша , причината се крие във вашата алчност и егоизъм. Това е типично за тази индустрия и е осъдително. «Енрон» разби финансовата стабилност на хората, вие разбивате физическото им здраве и изобщо живота на Земята. Експлоатирате безогледно електричеството и като последица разрушавате нашия свят, вмъквате се коварно в живота ни като вируси и ни поставяте в състояние на зависимост от това, което ни убива.“

— Прави ли ви впечатление нещо? — попита Райм.

Сакс вдигна рамене.

— Текстът в блога няма правописни грешки — обади се Пуласки.

— Правилно, новобранец, но не това е важното. Компютърният редактор отчита всички грешки и ги коригира. Говоря ви за избора на думи.

Сакс кимна отривисто.

— Да. В блога са подбирани много по-прости думи.

— Правилно. Блогът е писан от Галт, докато писмата са преписани от него. Писани са от собствената му ръка, но са диктувани от истинския извършител. Той е отвлякъл Галт и го е принудил да напише този текст. Използвал е несвойствен за електротехника изказ, затова той е допуснал грешки при сложните думи. В блога няма думи като „осъдително“… В първите две писма се забелязват подобни грешки. В последното писмо всичко е точно, защото извършителят е написал сам имейла.

Селито закрачи из стаята. Дъските заскърцаха жаловито под тежестта му.

— Помните ли какво ни каза Паркър Кинкейд? За почерка? Че писмото е написано от емоционално нестабилен и разстроен човек. Галт отговаря на профила, защото е бил изплашен и е писал под диктовка. Това би разстроило всеки. Онзи го е накарал да докосне прекъсвачите и каската, за да открием неговите пръстови отпечатъци по тях.

Райм кимна.

— Сигурен съм, че писаното в блога е дело на Галт. И подозирам, че истинският извършител го е открил именно там. Прочел е статията му и е разбрал, че той е ядосан на електрическата индустрия.

Погледът му се премести към веществените доказателства: кабелите, гайките и болтовете.

И генератора. Очите му останаха по-дълго върху него.

Отвори текстообработваща програма и започна да пише. Вратът и слепоочията му туптяха, но този път това не беше признак за нов пристъп на дисрефлексия, а знак, че сърцето му се вълнува.

Ловна страст.

Лисици, не вълци…

— Добре де… — измънка Макданиъл, игнорирайки поредното телефонно повикване, — ако това е истина, макар да не мисля така, но все пак, ако е така, кой стои зад всичко това?

Набирайки бавно текста, Райм обясни:

— Нека да разгледаме фактите. Ще отстраним всички пряко свързани с Галт улики. Да допуснем за момент, че всичко е било нагласено. Махаме късия рус косъм, инструментите, обувките, униформата и чантата. Вадим още каската и пръстовите отпечатъци. Така. Какво ни остана? Имаме връзката с Куинс — тарамата. Той се опита да унищожи блиндираната врата, където открихме остатъците, следователно доказателството е истинско. Имаме и пистолета. Значи истинският извършител има достъп до оръжие. Открихме и връзка с района на Сити Хол — от откритите по генератора следи. Имаме косми — дълъг рус и къс кестеняв. Това предполага двама извършители. Единият определено е мъж, той свързва кабелите. Другият е неизвестен, но вероятно е жена. Какво друго знаем?

— Не е от града — добави Делрей.

— Знае как да предизвика волтова дъга и как да заложи капан — обади се и Пуласки.

— Добре — кимна Райм.

— Един от тях има достъп до секретните документи на „Алгонкуин“ — отбеляза Селито.

— Но може да е използвал и Галт за тази цел.

Стаята се изпълни с шумове: бръмчене на машини, тракане на инструменти, дрънчене на монети в нечий джоб.

— Мъж и жена — каза Макданиъл. — Като подслушаната информация от Т и К. „Справедливост за Земята“.

Райм изпусна дълга въздишка.

— Тъкър, готов съм да го приема, но ми трябва поне едно веществено доказателство за наличието на организирана група. Такова няма. Нито едно влакно или отпечатък или някакъв намек.