Джефри Дивър - Сенчеста зона

— Каквото и да е било, няма да ни го каже. Защото вчера е отишъл на уличката зад апартамента на Галт и се е натъкнал на колата на наш полицай. Сега е в болницата в безсъзнание.

— Боже мой! — прошепна Рон Пуласки. — В коя болница? В „Сейнт Винсънт“?

— Да. Точно там.

— Аз го блъснах — едва намери сили да изрече Пуласки.

— Ти? — зяпна Делрей срещу него.

— Но не, не може да бъде — замисли се полицаят. — Човекът, когото ударих, се казва Стенли Палмър.

— Да, същият. Палмър е едно от имената му, когато работи под прикритие.

— Искаш да кажеш, че срещу него не се води следствие? И той не е изнасилил, убил и откраднал никого и нищо?

Делрей поклати глава.

— Докладът беше измислен от нас. Нарочно го пуснахме в системата, та ако някой го проверява, да види, че има досие. Най-голямото му престъпление беше укриване на крадени вещи, после аз го вербувах на наша страна. Брент е момче на място. Работеше за пари, разбира се, но е един от най-добрите в бизнеса.

— Но какво е правил с пазарската количка на онази улица?

— Често използвана техника при работа под прикритие. Хората с пазарски торби и колички изглеждат по-малко подозрителни. Най-добре е с детска количка. Естествено, с кукла, не с бебе.

— Боже мой! — замънка Пуласки. — Боже мой, аз…

Но на Райм не му се слушаха вайканията на младия полицай. Делрей им бе представил теория и тя обясняваше липсата на логика в уликите, която бе усетил още в началото на разследването. Беше тръгнал на лов за вълци, но се оказа, че в гората има само лисици.

Но така ли беше наистина? Дали зад атаките се криеше друг човек? А Галт беше мъртъв?

Макданиъл очевидно беше на друго мнение:

— Но ние намерихме свидетели…

Кафявите очи на Делрей се впиха в сините очи на шефа му.

— Сигурни ли сте, че са надеждни?

— Какво искаш да кажеш, Фред? — в обикновено спокойния глас на специалния агент се прокрадна нотка на раздразнение.

— Може свидетелите да са вярвали, че виждат Галт, защото ние казахме на медиите, че извършителят е той. Те от своя страна го разпространиха из целия свят.

Райм примижа и замислено отбеляза:

— Сложи си защитни очила, облечи работно облекло на компанията и каска… Ако си от същата раса, имаш същата фигура и фалшив бадж с твоя снимка и името на Галт отдолу… Разбира се, защо не.

Сакс също се замисли.

— Техникът в тунела, онзи Джоуи Барзан, каза че го е идентифицирал по името на баджа. Иначе не е познавал лично Галт. А и долу беше много тъмно.

— А шефът на охраната Бърни Уол не е успял да види кой точно му дава второто писмо. Извършителят през цялото време е бил зад него — добави Райм и заключи: — Отвлеченият и убит човек е бил Галт, както е установил и твоят информатор, Фред.

— Точно така — кимна Делрей.

— Ами уликите? — заинати се Макданиъл.

Райм се загледа в дъската и изведнъж трепна.

— Мамка му! Как съм могъл да го пропусна?

— Какво, Райм?

— Обувките от апартамента на Галт. Онзи чифт на „Албъртсън-Фенуик“.

— Но те съвпаднаха — каза Пуласки.

— Разбира се, че ще съвпаднат. Но проблемът не е в това, новобранец. Обувките бяха в апартамента на Галт. Ако са негови, нямаше да бъдат там, а на краката му. Работниците не могат да си позволят по два нови чифта. Тези обувки са скъпи и служителите си ги купуват сами… Не, истинският извършител е видял какви обувки е носел Галт и е купил втори чифт със същия размер. Същото е станало с резача за болтове и с ножовката. Онзи ги е оставил в апартамента на Галт, за да ги намерим. Какви други доказателства имаме за присъствието на Галт на местопрестъплението? Онзи косъм в кафенето срещу подстанцията на Петдесет и седма? Това също ни е било подхвърлено. Прочетете внимателно написаното от Галт в блога — кимна той към листовете, които Пуласки бе изтръгнал от принтера в апартамента на Съфолк Стрийт 227.

„Моята история не се различава от тази на много други. Работих като електротехник на линия, после в отдел «Аварии» (като главен електротехник). През годините съм работил за няколко електрически компании и съм бил в директен контакт с линиите, пренасящи повече от сто хиляди волта. Създаваните от неизолираните трансмисионни далекопроводи електромагнитни полета са причина да се разболея от левкемия. Убеден съм в това. И съвсем скоро беше доказано, че силовите линии привличат аерозолни частици, причиняващи рак на гърлото и други заболявания, но това е нещо, за което медиите не говорят.

Трябва да накараме всички електрически компании да осъзнаят фактите, но по-важното е да предупредим хората за опасността. Защото компаниите не биха предприели нищо доброволно. Защо да го правят? Ако хората намалят потреблението на ток само наполовина, ще спасим живота на хиляди хора за година и ще ги принудим (компаниите) да бъдат по-отговорни към обществото. Те на свой ред ще намерят по-безопасни начини за производство и доставка на електричество. И ще спрат разрушаването на Земята.