Хенрик Сенкевич - Quo vadis

В това време песните утихнаха и над събраните в ниша, образувана от изваждането на грамаден камък, застана познатият на Виниций Крисп, с лице унесено, като че ли не в пълно съзнание, бледо, фанатично, строго. Очите на всички се обърнаха към него, сякаш очакваха подкрепа и надежда, но той направи кръстен знак над събраните и започна да говори бързо, почти крещеше:

— Разкайвайте се за греховете си, защото часът е дошъл. Ето върху града на престъплението и разврата, ето върху тоя нов Вавилон господ спусна пагубен пламък. Удари часът на последния съд, на гнева и бедствието… Господ е предвъзвестил своето пришествие и сега ще го видите. Но той не ще дойде вече като Агнец, който е пожертвал кръвта си заради вашите грехове, а като страшен съдия, който в справедливостта си ще потопи в геената грешните и неверниците… Горко на този свят и горко на грешните, защото за тях вече няма милосърдие… Виждам те, Христе! Звездите падат като дъжд на земята, слънцето потъмнява, земята се разтваря като пропаст и мъртвите стават, а ти идеш сред звуци на тръби и войнство от ангели, сред гръмове и трясъци. Виждам те и те чувам, Христе!

Тук той замлъкна и вдигна лице, сякаш се вглеждаше в нещо далечно и страшно. А в това време в подземието се разнесе глух грохот — един път, два пъти, десет пъти: в горящия град цели улици изгорели къщи започваха да се сгромолясват с трясък. Ала повечето християни взеха тези отгласи за явен знак, че настава страшният час, защото вярата в скорошното второ пришествие на Христа и в края на света беше и без това разпространена сред тях, а сега я усили още повече пожарът на града. Затова и страх от бога обхвана събраните. Множество гласове започнаха да повтарят: „Денят на Страшния съд!… Ето, иде!“ Някои закриваха лицата си с ръце, убедени, че ей сега земята ще се разтърси из основи и из нейната паст ще излязат пъклени чудовища, за да се нахвърлят върху грешниците. Други зовяха: „Христе, смили се! Изкупителю, бъди милостив!…“; трети изповядваха гласно греховете си; четвърти се прегръщаха, за да имат в ужасния миг близко сърце до себе си.

Но имаше и такива, чиито лица, сякаш възнесли се на небето, озарени с неземни усмивки, не издаваха тревога. На няколко места се разнесоха гласове: това бяха хора, които в религиозен екстаз започнаха да крещят непонятни думи на непонятни езици. Някой от тъмния ъгъл на пещерата извика: „Събуди се ти, който спиш!“ Над всички се издигаше гласът на Крисп: „Бдете! Бдете!“

Понякога настъпваше мълчание, като че ли всички задържаха дъха си и очакваха това, което трябваше да се случи. А в това време се чуваше далечният трясък на рухващите квартали, после се разнасяха отново стонове, молитви, гласове и призиви: „Изкупителю, смили се!“ Понякога Крисп издигаше глас и крещеше: „Отречете се от земните блага, защото скоро ще се разтвори земята под нозете ви! Отречете се от земната любов, защото господ ще погуби тия, които са обичали повече от Него жените и децата си. Горко томува, който обича повече творението от Твореца! Горко на богатите! Горко на чревоугодниците! Горко на разпътните! Горко на мъжа, на жена му и на детето!…“

Внезапно трясък, по-силен от предишните, разтърси каменоломната. Всички се хвърлиха на земята, разперили ръце на кръст, за да се пазят с този знак от злите духове. Настана миг, в който се чуваше само ускорено дишане, пълен с ужас шепот: „Исусе, Исусе, Исусе!“ и тук-там детски плач. А в това време над тази лежаща човешка тълпа се разнесе нечий спокоен глас:

— Мир вам!

Това беше гласът на апостол Петър, който току-що бе влязъл в пещерата. При звука на неговите думи страхът премина в един миг, както преминава страхът на стадото, когато се е появил неговият пастир. Хората се надигнаха от земята, тези, които стояха по-близо до апостола, взеха да се притискат в коленете му, като че ли търсеха закрила, а той простря над тях ръце и заговори:

— Защо тревожите сърцата си? Кой от вас ще отгатне какво може да го срещне, преди да дойде часът? Бог наказа Вавилон с огън, но над вас, които сте очистени чрез кръщението и чиито грехове е изкупила кръвта на Агнеца, ще бъде неговото милосърдие и ще умрете с неговото име на уста. Мир вам!

След страшните и безмилостни думи на Крисп Петровите слова паднаха като балсам върху събраните. Вместо страх от бога ги завладя любов към него. Тези хора намериха отново Христа такъв, какъвто бяха го обикнали от апостолските проповеди; не безмилостния съдия, а благия и търпелив Агнец, чието милосърдие надминаваше стократно човешката злоба. Чувство на облекчение обхвана всички събрани — смелост и благодарност към апостола препълни сърцата. От разни страни започнаха да викат: „Ние сме твои овце, паси ни!“ А по-близките казваха: „Не ни напущай в деня на гнева.“ И коленичеха в нозете му. Виждайки това, Виниций се приближи, хвана края на дрехата му и като сведе глава, каза: