Хенрик Сенкевич - Quo vadis

Това обяснение се стори на Виниций задоволително и той запита малко по-меко:

— И не знаеш къде живее Лин сега?

— Ти ме наказа веднъж жестоко за любопитството ми, господарю — отговори гъркът.

Виниций млъкна и продължиха по-нататък.

— Господарю — каза след малко Хилон, — ти не би намерил девойката, ако не съм аз, но ако я намерим, нали няма да забравиш бедния мъдрец?

— Ще получиш къща с лозе край Америола — отговори Виниций.

— Благодаря ти, Херкулесе! С лозе?… Благодаря ти! О, да! С лозе!

Сега минаваха край Ватиканския хълм, който светеше с червен блясък от пожара, но щом отминаха Наумахия, завиха надясно, та след като прекосят Ватиканското поле, да се доближат до реката и като я минат, да стигнат до Порта Фламиния. Внезапно Хилон спря мулето и каза:

— Господарю! Хрумна ми една хубава мисъл.

— Кажи — отговори Виниций.

— Между Яникулския хълм и Ватикана, зад градините на Агрипина, има подземия, от които вадеха камъни и пясък за строежа на Нероновия цирк. Послушай ме, господарю! Напоследък евреите, много от които, както знаеш, са отвъд Тибър, започнаха жестоко да преследват християните. Ти помниш, че още по времето на божествения Клавдий там имаше такива брожения, че цезарят трябваше да изгони евреите от Рим. Сега, когато се върнаха и благодарение на покровителството на Августа се чувстват в безопасност те се държат още по-дръзко с християните. Аз зная това! Виждах ги. Никакъв едикт не е издаван срещу християните, но евреите ги обвиняват пред префекта на града, че убиват деца, че почитат магарето и че проповядват учение, непризнато от сената, а те самите ги бият и нападат домовете, в които се молят, толкова ожесточено, че християните трябва да се крият от тях.

— Но какво искаш да кажеш? — попита Виниций.

— Това, господарю, че синагогите съществуват открито отвъд Тибър, а християните, като искат да избягнат преследванията, трябва да се молят на скрити места и се събират в изоставени бараки извън града или в аренариите. Тези, които живеят в Задтибрието, са си избрали тъкмо това подземие, което остана след строежа на цирка и на различни къщи край Тибър. Сега, когато градът загива, сигурно последователите на Христос се молят. Ще намерим неизброимо множество от тях в подземията, затова те съветвам, господарю, да се отбием там.

— Та нали казваше, че Лин е отишъл в Остриан! — извика нетърпеливо Виниций.

— А ти ми обеща къща с лозе край Америола — отговори Хилон, — така че аз искам да търся девойката навсякъде, където се надявам да я намеря. След избухването на пожара те са могли да се върнат в Задтибрието… Могли са да заобиколят града, както ние го обикаляме сега. Лин има къща, може да е искал да бъде по-близо до къщата си, за да види няма ли пожарът да обхване и този квартал. Ако са се върнали, тогава кълна ти се, господарю, в Персефона, че ще ги намерим да се молят в подземието, а в най-лошия случай ще получим сведения за тях.

— Имаш право и затова — води! — каза трибунът.

Хилон веднага зави наляво, към хълма. Склонът на този хълм закри за малко пожара от погледа им така, че макар близките височини да бяха осветени, те самите се намираха в сянка. Като отминаха цирка, завиха пак наляво и влязоха в някакъв дол, където беше съвсем тъмно. Но в тоя мрак Виниций забеляза рояци блещукащи фенери.

— Ето ги! — каза Хилон. — Днес те ще са повече от обикновено, защото другите молитвени домове са изгорели или са пълни с дим като цялото Задтибрие.

— Да! Чувам пеене — каза Виниций.

Като че ли до тях откъм тъмния отвор на хълма достигнаха човешки гласове, а фенерчетата изчезваха в него едно след друго. Но от страничните долове се появяваха все нови и нови силуети, тъй че след малко Виниций и Хилон се намериха сред множество хора.

Хилон се смъкна от мулето и като махна с ръка на момчето, което вървеше край тях, каза му:

— Аз съм служител на Христа и епископ. Подръж ни мулетата и ще получиш благословията ми и опрощение на греховете.

После, без да чака отговор, пъхна в ръцете му поводите и заедно с Виниций се присъедини към минаващите богомолци.

Скоро влязоха в подземието и тръгнаха при слабата светлина на фенерчетата из тъмен коридор, докато стигнаха до една обширна пещера, от която очевидно са били вадени камъни, защото стените й бяха направени от прясно откъртени отломъци.

Там беше по-светло, отколкото в коридора, тъй като освен светилници и фенери горяха и факли. На тяхната светлина Виниций видя цяло множество коленичили хора, с протегнати нагоре, ръце. Лигия, апостол Петър или Лин той не можа никъде да види, но отвсякъде го заобикаляха тържествени и развълнувани лица. По някои от тях се забелязваше израз на очакване, тревога, надежда. Светлината се отразяваше в бялото на вдигнатите нагоре очи, пот се стичаше по бледите като тебешир чела; някои пееха песни, други повтаряха възбудено името Исус, трети се удряха в гърдите. Изразът на всички лица говореше, че всеки миг очакват да се случи нещо необикновено.