Хенрик Сенкевич - Quo vadis

— Не, драги мой, светът трябва да се възроди.

— Ние не ще го променим — отвърна Петроний, — дори само затова, че по време на Нероновото владичество човек е като пеперуда: живее по благоволението на слънцето, а при първия студен вятър умира… макар и да не иска! Кълна се в сина на Мая! Неведнъж съм си задавал въпроса, какво чудо е станало, че Луций Сатурнин е могъл да доживее деветдесет и три години, да преживее Тиберий, Калигула, Клавдий?… Но стига за това. Ще ми позволиш ли да пратя твоята лектика за Евника? Доспа ми се и ми се иска да се повеселя. Кажи на цитриста да дойде на вечерята, после ще поговорим за Анций. Трябва да помислим за това, и особено ти.

Виниций нареди да пратят за Евника, но каза, че няма намерение да се измъчва с мисли за Анций. Нека мислят ония, които не умеят да живеят иначе освен в лъчите на цезаровото благоволение. Светът не се свършва на Палатин, и особено за тия, които имат и нещо друго в сърцето и в душата си.

Той говореше така безгрижно, с такова оживление и толкова весело, че порази Петроний, който, поглеждайки го, каза:

— Какво става с тебе? Днес ти си такъв, какъвто беше тогава, когато още носеше златната була на шията си.

— Щастлив съм — отвърна Виниций. — Нарочно те поканих у дома, за да ти го кажа.

— Какво се е случило?

— Нещо, което не бих отстъпил и за цялата римска империя.

Като каза това, седна, опря лакти на креслото, а главата на ръката си и заговори с усмихнато лице и сияещ поглед:

— Помниш ли деня, когато бяхме заедно у Авъл Плавций и там за пръв път видя една божествена девойка, която ти сам нарече зорница и пролет? Помниш ли тая Психея, несравнимата, най-красивата от всички девойки, по-красива и от вашите богини?

Петроний го гледаше с такова учудване, сякаш искаше да провери дали главата му е в ред.

— На какъв език говориш ти? — рече той най-после. — Разбира се, че помня Лигия.

Виниций каза:

— Аз съм неин годеник.

— Какво?…

Виниций скочи и повика диспенсатора.

— Робите да застанат тук пред мен до един! Бързо!

— Ти си неин годеник? — повтори Петроний.

Преди обаче да се опомни от учудването, огромният атриум на Винициевия дом се изпълни с хора. Тичаха запъхтени старци, млади мъже, жени, момчета и девойки. С всеки изминал миг атриумът все повече и повече се изпълваше; по коридорите, наречени фауцес, се чуваха гласове на различни езици. Най-после се наредиха край стените и около колоните, а Виниций застана край имплувиума, обърна се към освободения роб Демад и каза:

— Тези, които са служили в моя дом двадесет години, утре да се явят при претора, където ще получат свобода; които пък не са служили толкова, ще получат по три златни монети и по двойна порция през седмицата. Изпратете заповед до селските ергастули да опростят всички наказания, да свалят веригите от краката на хората и да ги хранят достатъчно. Знайте, че за мене настана щастлив ден и искам да има радост в къщата ми.

Те стояха мълчаливо, сякаш не вярваха на собствените си уши, после изведнъж всички ръце се вдигнаха нагоре, а от устата на всички се изтръгна:

— А-а! Господарю! А-а-а!

Виниций ги отпрати, като им направи знак с ръка, а те, макар и да искаха да му благодарят и да коленичат в краката му, излязоха бързо, а къщата се изпълни с щастие от основите до покрива.

— Утре — каза Виниций — ще им наредя да се съберат в градината и да чертаят каквито знаци искат. Тези, които начертаят риба, ще ги освободи Лигия.

Петроний, който никога не се чудеше много на нищо, се успокои и запита:

— Риба? Аха! Помня какво казваше Хилон: това е знакът на християните.

След това протегна ръка към Виниций и каза:

— Щастието е там, където човек го вижда. Нека Флора сипе цветя под краката ти дълги години. Желая ти всичко, което ти сам желаеш.

— Благодаря ти. Мислех, че ще ме разубеждаваш, а това би било губене на време, сам виждаш.

— Аз да те разубеждавам? Ни най-малко. Напротив, казвам ти, че правиш добре.

— Ах ти, изменнико! — рече весело Виниций. — Нима забрави какво ми каза по-рано, когато излизахме от дома на Грецина?

Петроний отговори хладнокръвно:

— Да, но промених мнението си.

А след малко добави:

— Мили мой! В Рим всичко се променя. Мъжете сменят жените си, жените сменят мъжете си, защо тогава и аз да не променя мнението си? Малко остана Нерон да се ожени за Актея, нарочно заради него търсеха произхода й в царски род. И какво! Той щеше да има порядъчна жена, а ние порядъчна Августа. Кълна се в Протей и неговата морска шир! Винаги, когато намеря за подходящо и удобно, ще променям мнението си. Колкото за Лигия, нейният царски произход е по-сигурен от пергамските прадеди на Актея. В Анций обаче се пази от Попея, защото е отмъстителна.