Хенрик Сенкевич - Quo vadis

— Дори и не мисля! Косъм няма да падне от главата ми в Анций.

— Ако смяташ, че още веднъж ще ме учудиш, лъжеш се, но откъде е тая увереност у тебе?

— Това ми каза апостол Петър.

— А! Казал ти го е апостол Петър! На това няма какво да се възрази; но позволи ми все пак да взема някои предпазни мерки макар и само затова, да не излезе апостол Петър фалшив пророк; защото, ако апостол Петър се излъже, може да изгуби доверието ти, което и занапред сигурно ще трябва на апостол Петър.

— Прави каквото искаш, но аз му вярвам. И ако мислиш, че ще урониш достойнството му пред мене, като повтаряш подигравателно името му, лъжеш се.

— И още един въпрос: стана ли вече християнин?

— Досега не, но Павел от Тарс ще дойде с мен, за да ми обясни Христовото учение, а след това ще приема кръщението, защото това, което ти казваше — че те са врагове на живота и радостта, — не е истина.

— Толкова по-добре за тебе и за Лигия — отговори Петроний.

Той сви рамене и каза сякаш на себе си:

— Чудно ми е как тия хора умеят да печелят последователи и как тая секта се шири.

Виниций отговори с такова въодушевление, сякаш и той самият бе покръстен:

— Да! Хиляди и десетки хиляди има в Рим, в градовете на Италия, Гърция и Азия. Християни има в легионите, сред преторианците, има и в самия дворец на цезаря. Това учение изповядват роби и граждани, бедни и богати, плебеи и патриции. Нима не знаеш, че семейството на Корнелий са християни, че християнка е Помпония Грецина, че вероятно и Октавия е била, и Актея е християнка? Да, това учение обхваща света и само то може да го обнови. Не свивай рамене, защото кой знае дали след месец или след година и ти самият не ще го приемеш.

— Аз — каза Петроний. — Не, кълна се в сина на Лето! Няма да го приема, та ако ще в него да се корени човешка и божествена истина и мъдрост… Това изисква труд, а аз не обичам да се трудя… Изисква отричане, а аз не обичам да се отказвам от нищо в живота. С твоята огнена и кипяща натура винаги може да се случи нещо подобно, но аз? Аз си имам моите геми, моите камеи и вази и моята Евника. В Олимп не вярвам, но си го създавам на земята и ще процъфтявам, докато стрелите на божествения стрелец ме пронижат или пък докато цезарят ми заповяда да прережа вените си. Аз обичам благоуханието на теменугите и удобния триклиниум. Обичам дори и нашите богове… като реторически фигури, и Ахея, за която се готвя да замина с нашия тлъст, тънконог, несравним и божествен цезар, август, Периодоницес, Херкулес, Нерон!…

Като каза това, той се развесели при самото предположение, че може да приеме учението на галилейските рибари и запя полугласно:

Но когато съобщиха, че Евника е дошла, той спря.

Тя дойде и веднага донесоха вечеря, по време на която, след като цитристът изпя няколко песни, Виниций разказа на Петроний за посещението на Хилон и как то го подсетило да отиде направо при апостолите; това му дошло наум точно когато наказвали Хилон.

На Петроний отново му се доспа, той прокара ръка по челото си и каза:

— Мисълта ти е била добра, щом резултатът е добър. Колкото за Хилон, аз бих заповядал да му дадат пет златни монети, но щом си дал заповед да го бият, по-добре би било да го убият, защото кой знае дали след време сенаторите няма да му се кланят, както днес се кланят на нашия герой-обущар Ватиний. Лека нощ.

Той сне венците и двамата с Евника започнаха да се приготовляват за в къщи, а когато излязоха, Виниций отиде в библиотеката и написа на Лигия следното:

„Аз искам, о божествена, когато отвориш прелестните си очи, това писмо да ти каже добър ден! Затова ти пиша днес, макар че утре ще те видя. В други ден цезарят заминава за Анций, а аз — eheu! — трябва да го придружавам. Казах ти вече, че не изпълня ли заповедта му, рискувам живота си, а сега не бих имал смелост да умра. Ако ти обаче не искаш, напиши ми само една дума, и аз ще остана, а Петроний ще се погрижи да отстрани опасността от мен. Днес, в деня на радостта, раздадох награди на всички роби, а тия, които са служили при мен двадесет години, утре ще заведа при претора, за да ги освободи. Ти, скъпа, трябва да ме похвалиш за това, тъй като то, струва ми се, е според милосърдното учение, което изповядваш, и второ, извърших го заради теб. Утре ще им кажа, че свободата си дължат на теб, за да ти бъдат благодарни и да славят името ти. Но затова пък аз сам се предавам в робство на щастието и на теб и дано никога не се освободя. Проклети да бъдат Анций и пътуването на Ахенобарба. Трикратно, четирикратно съм щастлив, че не съм толкова мъдър като Петроний, защото в такъв случай би трябвало да замина за Ахея. Моментът на раздялата ще направи сладък спомена ми за тебе. Щом имам възможност да се откъсна, ще се кача на коня и ще дойда в Рим, за да утеша очите си с твоя образ и ушите си със сладкия ти глас. Ако не успея да дойда, ще пратя някой роб да донесе писмо и да запита за тебе. Поздравявам те, божествена, и прегръщам краката ти. Не се сърди, че те наричам божествена. Ако забраниш, ще те послушам, но днес — не, днес не мога. Поздравявам те от твоя бъдещ дом — с цялата си душа.“