Хенрик Сенкевич - Quo vadis

А Виниций отговори:

— Вече знам истината, защото никога не съм бил толкова щастлив, колкото съм сега сред вас.

Вечерта, минавайки през Форума на път за дома Виниций забеляза при входа на викус Тускус позлатената лектика на Петроний, носена от осем витинци, махна с ръка, спря ги и се приближи до завеските.

— Да бъде приятен и сладък сънят ти! — каза той и се засмя, като видя заспалия Петроний.

— Ах, ти ли си! — рече Петроний, след като се пробуди. — Да! Задрямах, понеже нощта прекарах в Палатина. Излязох да си купя нещо за четене в Анций. Какво ново има?

— Ходиш по книжарниците? — попита Виниций.

— Да. Не искам да правя безредие в библиотеката си, затова си вземам други книги за из пътя, излезли са нови неща от Музоний и Сенека. Търся Персий и едно издание на Виргилиевите еклоги, което нямам. Ох, колко съм изморен и колко ме болят ръцете от свалянето на свитъците от рафтовете… Щом вляза веднъж в книжарница, обхваща ме любопитство — да видя това-онова. Бях у Авирун, у Атракт на Аргилет, а преди това у Созий на викус Сандалариус. Кълна се в Кастор, много ми се спи!

— Щом си бил на Палатина, аз трябва да те питам какво ново има. Знаеш ли какво? Изпрати лектиката и книгите, а ти ела у дома. Ще поговорим за Анций и за нещо друго.

— Добре — каза Петроний, излизайки от лектиката. — Но ти знаеш, че в други ден тръгваме за Анций.

— Откъде мога да зная?

— В кой свят живееш ти? Значи, аз пръв ти съобщавам новината! Бъди готов в други ден сутринта. Нито натопеният в зехтин грах помогна, нито пък кърпата на тлъстата шия — Меднобрадия пресипна. Така че и дума не може да става за отлагане. Той проклина Рим и въздуха му, с удоволствие би го сринал със земята или пък унищожил с огън; иска колкото може по-скоро да отиде на море. Казва, че тези миризми, които вятърът носи от тесните улички, ще го вкарат в гроба. Днес бяха направени много жертвоприношения във всички храмове, за да се възвърне гласът му — тежко на Рим и особено на сената, ако не се възвърне скоро.

— Тогава няма защо да отива в Ахея.

— Нима нашият божествен цезар притежава само тоя единствен талант? — каза Петроний, смеейки се. — Ще излезе на олимпийските игри като поет със своя пожар на Троя, като водач на колесница, като музикант, като атлет, дори и като танцьор, и сигурно ще спечели всички венци, предназначени за победителите. Знаеш ли защо пресипна тая маймуна? Вчера пожела да се сравни в танеца с нашия Парис и ни танцува приключенията на Леда, изпоти се и се простуди. Целият беше мокър и хлъзгав като току-що извадена от водата змиорка. Менеше маските си една след друга, въртеше се като вретено, ръкомахаше като пиян моряк; отвратително беше даже да гледаш големия му корем и тънките му крака. Парис го беше учил две седмици, но представи си Ахенобарба като Леда или пък като бога-лебед. Хубав лебед, не е за говорене! Той иска да се покаже публично в тая пантомима най-напред в Анций, а после в Рим.

— И без това имаше недоволство, че си позволява да пее публично, но като си помисля, че римският цезар ще се покаже и като мим. Не, Рим няма да понесе това!

— Драги мой! Рим всичко ще понесе, а сенатът ще изкаже благодарност на „бащата на отечеството“.

След малко добави:

— А тълпата се гордее с това, че цезарят е неин шут.

— Кажи ми само, нима човек може да падне по-ниско!

Петроний сви рамене.

— Ти живееш в къщата си със своите мисли. Мислиш си ту за Лигия, ту за християните, тъй че може и да не знаеш какво стана преди няколко дни. Нерон публично сключи брак с Питагор. Излезе като млада невяста. Струва ти се, че това вече е върхът на безумието, нали? И какво мислиш: дойдоха поканените фламини и тържествено ги венчаха. Аз бях там! И аз мога много неща да понеса, но, казвам ти, помислих си, че боговете, ако въобще съществуват, трябваше да дадат някакъв знак… Но цезарят не вярва в боговете, и има право.

— Затова той е едновременно и жрец, и бог, и безверник — каза Виниций.

Петроний започна да се смее.

— Наистина! Това не ми дойде наум, а такова съчетание светът не е виждал досега.

После млъкна за малко и каза:

— Трябва да добавя още, че този върховен жрец, който не вярва в боговете, и този бог, който им се подиграва, въпреки че е безверник, пак се страхува от тях.

— Доказателство за това е случилото се в храма на Веста.

— Какъв свят!

— Какъвто е светът, такъв е и цезарят!… Но това няма да трае дълго.

Разговаряйки така, те влязоха в дома на Виниций, който нареди да донесат вечеря, а след това се обърна към Петроний и каза: