Питакъс Лор - Аз съм номер четири

Два броя на „Те се разхождат сред нас“ лежат върху кухненската маса — оригиналът и копие, което Анри е направил за себе си. Между тях лежи лупа.

— Нещо интересно в оригинала?

— Не.

— Тогава какво правим?

— Е, извадих малко късмет. Потърсих статиите в Интернет и излязоха два-три резултата, един от които ме заведе до личната страница на някакъв човек. Изпратих му имейл.

Зяпвам Анри.

— Не се безпокой — казва той. — Не могат да проследяват имейли. Не и ако ги пратя по моя начин.

— Какъв е твоят начин?

— Пренасочват се по сървъри от различни градове по целия свят, така че първоначалното място се губи по пътя.

— Впечатляващо.

Бърни Косар драска по вратата и го пускам да влезе. Часовникът на микровълновата показва 5:59. Имам още два часа до училище.

— Мислиш ли, че наистина трябва да се ровичкаме във всичко това? — питам аз. — Имам предвид, ами ако е капан? Ами ако просто се опитват да ни изкарат от скривалището ни?

Анри кимва.

— Знаеш ли, ако в статията се споменаваше нещо за нас, това щеше да ме накара да се замисля. Но такова нещо няма. Материалът е за тяхното нахлуване на Земята, което е почти същото като това на Лориен. А има толкова много неща около него, които не разбираме. Ти беше прав преди няколко седмици, когато каза, че са ни победили толкова лесно. Така си беше. В това няма логика. Ситуацията около изчезването на старейшините също е мистерия. Дори това, че успяхме да измъкнем теб и другите деца от Лориен — нещо, в което не съм виждал нищо подозрително досега, — звучи странно. И въпреки че видя какво се случи, а и аз имах същите видения, нещо все още липсва от уравнението. Ако някой ден успеем да се завърнем, мисля, че ще е наложително да разберем какво се е случило, така че да предотвратим втори подобен инцидент. Знаеш какво казват: „Този, който не разбира историята, е обречен да я повтори. А когато се повтаря, залозите се удвояват“.

— Добре — казвам. — Но според това, което каза през нощта в събота, шансът ни да се завърнем изглежда все по-малък от ден на ден. Така че, погледнато в тази светлина, мислиш ли, че си струва?

Анри свива рамене.

— Петима от нас все още живеят някъде там. Може би те са получили своите завети. Може би твоите просто са закъснели. Мисля, че ще е най-добре да имаме план за всяка ситуация.

— В такъв случай какво планираш да правиш?

— Само да звънна. Любопитен съм да чуя какво знае този човек. Чудя се какво ли го е спряло да продължи статията. Има две възможности: или не е намерил повече информация и е загубил интерес към историята, или някой се е добрал до него след публикацията.

Въздъхвам.

— Е, бъди внимателен — казвам аз.

Навличам си анцуга върху две тениски, завързвам си маратонките, изправям се и се разтягам. Хвърлям в раницата си дрехите, които смятам да нося в училище, заедно с хавлиена кърпа, сапун и малко шишенце шампоан, за да мога да се изкъпя, когато пристигна. Вече ще тичам до училище всяка сутрин. Анри се прави, че вярва в допълнителните упражнения, понеже щели да ми помогнат в обучението, но истинският му довод е, че се надява те да помогнат на тялото ми да премине в следващата си фаза и да събудят заветите ми, ако това тяхното наистина е сън.

Поглеждам надолу към Бърни Косар. „Готов ли си за малко бягане, момче? А? Искаш ли да потичаме?“

Той маха с опашка и се върти в кръг.

— Ще се видим след училище.

— Приятно тичане — казва Анри. — Внимавай на пътя.

Излизаме от вратата и отвън ни посреща студеният силен вятър. Бърни Косар излайва оживено няколко пъти. Започвам с лек джогинг надолу по алеята и продължавам по чакъления път, а кучето подтичва до мен, както и очаквах. Отнема ми половин километър да загрея.

— Готов ли си да ускорим темпото, момче?

Той не ми обръща никакво внимание, просто продължава да подтичва до мен с увиснал език и изглежда сякаш не би могъл да бъде по-щастлив.

— Добре тогава, тръгваме!

Превключвам на висока скорост и започвам истинското бягане, след това му удрям един здрав спринт, тичайки на върха на скоростта си. Оставям Бърни Косар да ми диша прахта. Поглеждам назад и виждам, че тича колкото се може по-бързо, но продължавам да набирам преднина. Чувствам се страхотно. Вятърът в косата ми, свистящите дървета покрай мен. Тогава Бърни Косар се стрелва в гората и изчезва от полезрението ми. Не съм сигурен дали не трябва да спра и да го изчакам. Обръщам се и виждам, че Бърни Косар изскача от гората на три метра пред мен.