Питакъс Лор - Аз съм номер четири

— Съжалявам — казва той.

Поемам си дъх дълбоко и нервно.

— Да, би трябвало. Какво, по дяволите, си мислеше?

— Не беше зареден наистина.

— Трябваше да ми кажеш това по-рано — отбелязвам аз. — Защо искаш да вярваш в тези неща толкова много?

Той поклаща глава и прибира пистолета обратно в чекмеджето. Трябва ми минута, за да се поуспокоя и да се опитам да се държа по-небрежно, сякаш това, което току-що се случи, не е голяма работа.

— Какво четеш?

Той свива рамене.

— Поредните неща за извънземни. Може би трябва да го раздавам по-леко.

— Или просто го чети като литература, а не като факт — казвам аз. — Но сигурно тези неща са доста убедителни. Може ли да го видя?

Той ми подава последния брой на „Те се разхождат сред нас“ и аз сядам нерешително на леглото му. Мисля, че се е успокоил поне толкова, че да не изкара отново пистолета и да го насочи към мен. Ксерокопието отново не е добро и текстът стои леко изкривен на листа. Не е много дебело — осем страници, най-много дванадесет, копирано на стандартни листове А4. Датата най-отгоре е „декември 2010 г.“. Трябва да е най-новият брой.

— Тук има странни неща, Сам Гууд.

Той се усмихва.

— Странните хора си падат по странни неща.

— Откъде го взе? — питам аз.

— Абонирах се.

— Знам, но как?

Сам свива рамене.

— Не знам. Един ден просто започна да пристига.

— Абониран ли си за някакво друго списание? Може би са ти взели координатите оттам?

— Веднъж ходих на един фестивал. Там май се записах за някакво състезание или нещо такова. Винаги съм си мислил, че така са ми взели адреса.

Преглеждам корицата. Никъде не е записан уебсайт, а и не очаквам да бъде. Все пак Анри вече бе обърнал Интернет с хастара навън. Прочитам заглавието на топновината:

В средата на статията има снимка на човек, който носи торба с боклук в едната си ръка и капакът на боклукчийската кофа в другата. Стои на края на алея за коли и ние трябва да предположим, че в момента пуска торбата в кофата. Въпреки че цялото издание е в черно и бяло, в очите на мъжа има някакво сияние. Картинката е ужасна — сякаш някой е снимал нищо неподозиращ съсед и после му е дорисувал очите с пастел. Кара ме да се смея.

— Какво? — пита Сам.

— Това е ужасна снимка. Изглежда сякаш са я взели от „Годзила“.

Сам я поглежда. После свива рамене.

— Де да знам — казва той. — Може пък да е истинска. Както сам каза, виждам извънземни навсякъде и във всичко.

— Но аз си мислех, че извънземните изглеждат така — казвам и кимвам към фосфоресциращия плакат на стената.

— Не мисля, че всички изглеждат така — казва той. — Както каза, ти си извънземно със суперсили, а не изглеждаш така.

И двамата се смеем, но аз се чудя как ще ми се размине този път. Да се надяваме, че Сам никога няма да разбере, че му казах истината. Но част от мен иска той да разбере — за мен, за Анри, за Лориен — и се чудя как ли би реагирал. Дали ще ми повярва?

Разгръщам изданието, за да потърся страницата с издателското каре, каквато имат всички вестници и списания. Тук няма такава, само още истории и теории.

— Няма издателско каре.

— Какво имаш предвид?

— Нали знаеш как списанията и вестниците винаги имат страница, на която са написани съставителите, редакторите, авторите, къде се печата, такива работи? Сещаш се, нали — „За въпроси се свържете с този и този“. Всички издания ги имат, но това не.

— Те трябва да запазят анонимността си — казва Сам.

— От какво?

— От извънземни — казва той и се усмихва, сякаш признава абсурдността на ситуацията.

Кимвам.

— Имаш ли броя от миналия месец?

Той го взема от шкафа си. Бързо прелиствам страниците, надявайки се, че статията за могадорианците е в този брой, а не в някой от по-рано. Намирам я на четвърта страница.

Могадорианската извънземна раса от планетата Могадор, която се намира в Деветата галактика, е на Земята вече повече от десет години. Могадорианците са зла раса, чиято цел е вселенско господство. Говори се, че са унищожили друга планета, недотам различна от Земята, и планират да се възползват от слабите страни на Земята в стремежа си следващата планета, която населят, да бъде нашата.

(Продължава в следващия брой)

Прочитам статията три пъти. Надявах се да разбера повече от това, което Сам вече ми беше казал, но без успех. И няма Девета галактика. Чудя се откъде ли са го научили. Два пъти преглеждам новия брой. Никъде не се споменава за могадорианците. Първата ми мисъл бе, че не е имало нищо повече за съобщаване, просто не е изникнала нова информация. Но нещо не ми се вярва това да е случаят. Втората ми мисъл бе, че могадорианците са прочели броя и са оправили проблема, какъвто и да е бил той.