Питакъс Лор - Аз съм номер четири

Натоварваме вещите си отзад на пикапа. Наред с нещата на Шест и моите Сам е сложил и две свои раници. Това ме обърква отначало, но после разбирам, че с Шест вече са се разбрали той да дойде с нас. А това ме радва. Със Сара се връщаме в хотелската стая. В момента, в който се тръшва вратата, тя хваща ръката ми и ме обръща към себе си.

— Разбиваш ми сърцето — казва тя. — Точно сега искам да съм силна заради теб, но мисълта, че напускаш, ме убива.

Целувам я по главата.

— А моето сърце е вече разбито — казвам аз. — Веднага щом се установя, ще ти пиша. И ще направя всичко възможно да ти се обаждам, когато съм сигурен, че е безопасно.

Шест си подава главата от вратата.

— Наистина трябва да тръгваме — казва тя.

Кимвам. Тя затваря вратата. Сара вдига лице към моето и се целуваме, докато стоим там, в хотелската стая. Мисълта, че могадорианците може да се върнат, преди да сме тръгнали, и че с това отново ще застраша живота й, е единственият източник на сила, който мога да намеря. Иначе бих се сринал. Иначе бих останал завинаги.

Бърни Косар все още лежи и чака в края на леглото. Започва да маха с опашка, когато го вземам внимателно в ръце и го отнасям в пикапа. Шест пали двигателя и го оставя на нулева. Обръщам се, поглеждам хотела и ми става мъчно, понеже това не е къщата, а за нея знам, че никога повече няма да я видя. Нейните белещи се дъски, счупени прозорци, черни шинди, изметнати от прекомерното излагане на слънце и дъжд. Прилича на рай, казах веднъж на Анри. Но това повече няма да бъде истина. Това е изгубеният рай.

Обръщам се и кимвам на Шест. Тя се качва в пикапа, затваря вратата и чака.

Сам и Марк си стисват ръцете, но не чувам какво си казват. Сам се покатерва в пикапа и ме чака заедно с Шест. Стискам ръката на Марк.

— Дължа ти повече, отколкото някога бих могъл да изплатя — казвам на Марк.

— Нищо не ми дължиш — отговаря той.

— Не е вярно — казвам. — Някой ден.

Извръщам поглед. Усещам как искам да се срина под мъката на заминаването. Цялата ми решимост виси на опърпана връв, готова да се скъса.

Кимвам.

— Ще се видим отново някой ден.

— Пази се.

Вдигам Сара на ръце и я притискам силно към себе си. Не искам никога да я пусна.

— Ще се върна при теб — казвам аз. — Обещавам ти, дори да е последното нещо, което ще направя, ще се върна при теб.

Лицето й е заровено във врата ми. Тя кимва.

— Ще броя минутите, докато дойдеш — отговаря тя.

Една последна целувка. Оставям я да стъпи на земята и отварям вратата на пикапа. Очите ми не изпускат нейните. Тя покрива устата и носа си с ръце, притиснати една до друга, никой от нас не може да откъсне поглед. Затварям вратата. Шест превключва на задна и потегля от площадката, спира и включва на преден ход. Марк и Сара отиват до края на площадката, за да ни гледат, докато се отдалечаваме по пътя от двете страни на лицето на Сара се стичат сълзи. Обръщам се на седалката си и гледам през задното стъкло. Вдигам ръка, за да помахам, и Марк ми отвръща, а Сара остава неподвижна. Гледам я, докато мога, как се смалява — едно неразличимо петънце, което избледнява в далечината. Пикапът забавя скорост, завива и двамата изчезват от поглед. Обръщам се напред и гледам как покрай нас преминават полетата, затварям очи, представям си лицето на Сара и се усмихвам. Ще бъдем заедно, казвам й. И докато не дойде този ден, ти ще бъдеш в сърцето ми и във всяка моя мисъл.

Бърни Косар надига глава и я полага в скута ми, а аз слагам ръка на гърба му. Пикапът лети по пътя, отиваме на юг. Четиримата заедно пътуваме към следващия град. Където и да е той.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4915

Издание:

Питакъс Лор

Аз съм номер четири

Американска. Първо издание

Превод Лилия Трендафилова

Редактор Кристин Димитрова

Коректор Нели Германова

Художник на корицата Стефан Касъров

ИК „Колибри“

ISBN: 978-954-529-846-2

Paradise (англ.) означава рай — Б.пр.

Така значи! Вие говорите френски? Това е страхотно! Отдавна няма с кого да разговарям на френски (фр.). — Б.р.