Питакъс Лор - Аз съм номер четири

Опашката му продължава да се размахва и той тъпче по земята, докато ме гледа с извити нагоре очи. Вдигам го и го карам да „лети“ из стаята.

— Вижте! Това е Бърни Косар, необикновеното супер куче!

Той започва да се извива в ръцете ми и аз го оставям на земята. Пльосва на една страна, а опашката му думка в матрака.

— Е, приятелче, един от нас би трябвало да има суперсили. И изглежда, че това няма да съм аз. Освен ако не се върнем в тъмните векове и аз не снабдя света със светлина. Страхувам се, че в противен случай ще съм безполезен.

Бърни Косар се изтърколва по гръб и се втренчва в мен с големите си очи, които ме молят да му почеша коремчето.

Сам ме избягва. Когато ме види в училище, той сякаш изчезва или внимава наоколо да има и други хора. По настояване на Анри — който отчаяно иска да се добере до списанието му, а вече прерови Интернет и не намери нищо подобно там — решавам просто да намина при Сам без предупреждение. Анри ме оставя, след като сме приключили с тренировката за деня. Сам живее в покрайнините на Парадайс в малка скромна къща. Никой не отговаря, когато почуквам, така че пробвам вратата. Оказва се отключена и аз влизам.

Подът е покрит с кафяв губер, а на облицованите с дървена ламперия стени висят семейни снимки, направени, когато Сам е бил много малък. Той, майка му и някакъв мъж, вероятно баща му, който носи очила точно толкова дебели, колкото тези на Сам. Тогава поглеждам по-отблизо. Изглеждат сякаш направо са същият чифт очила.

Промъквам се по коридора, докато не намирам врата, която би трябвало да води до стаята на Сам — табелка с думите ВЛЕЗ НА СВОЯ ОТГОВОРНОСТ виси на кабарче отпред. Вратата е леко открехната и аз надниквам вътре. Стаята е много чиста, всичко е сложено в ред с голямо внимание. Двойното му легло е оправено, а отгоре има дебел черен юрган, целият щампован на сатурнчета. Калъфките на възглавниците са в същия десен. Стените са покрити с плакати. Три са на НАСА, един — на филма „Пришълецът“, друг — на „Междузвездни войни“, а има и някакъв фосфоресциращ, със зелената глава на извънземно, заобиколена от тъмен филц. В средата на стаята, окачена на прозрачна нишка, виси Слънчевата система — всичките девет планети и Слънцето. Напомня ми за това, което Анри ми показа по-рано тази седмица. Мисля, че Сам ще полудее, ако види същото нещо. Тогава виждам и Сам, прегърбен над малко дъбово бюро, със слушалки на ушите. Бутам вратата и той поглежда през рамо. Не си носи очилата, а без тях очите му изглеждат много малки, като мъниста, почти като на анимационен герой.

— Какво става? — питам небрежно, сякаш съм у тях всеки ден.

Той изглежда втрещен и изплашен и бързо сваля слушалките, за да посегне в едно от чекмеджетата. Поглеждам към бюрото му и виждам, че чете брой на „Те се разхождат сред нас“. Когато поглеждам отново към него, той е насочил пистолет право към мен.

— Ау! — казвам и инстинктивно вдигам ръце пред себе си. — Какво правиш?

Той се изправя. Ръцете му треперят. Пистолетът е насочен към гърдите ми. Мисля, че си е загубил ума.

— Кажи ми какво си! — казва той.

— За какво говориш?

— Видях какво направи в онази гора. Ти не си човек.

Страхувах се точно от това — че е видял повече, отколкото се надявах.

— Това е лудост, Сам! Сбих се. Тренирам бойни изкуства от години.

— Ръцете ти светеха като фенерчета. Можеше да размяташ хора насам-натам, сякаш са нищо. Това не е нормално.

— Не ставай глупав — казвам, а ръцете ми все още са пред мен. — Виж ги. Виждаш ли някакви светлини? Казах ти, че това бяха ръкавиците, които Кевин носеше.

— Попитах Кевин! Той каза, че не е носел никакви ръкавици!

— Наистина ли мислиш, че ще ти каже истината след това, което се случи? Свали пистолета.

— Кажи ми! Какво си ти?

Въртя очи.

— Да, аз съм извънземно, Сам. Идвам от планета на стотици милиони километри оттук. Имам суперсили. Това ли искаше да чуеш?

Той ме гледа втренчено, ръцете му все още треперят.

— Осъзнаваш ли колко тъпо звучи това? Спри да бъдеш такъв ненормалник и свали пистолета.

— Това, което току-що каза, беше ли истина?

— Че се държиш глупаво ли? Да, вярно е. Прекалено си се вманиачил по тези неща. Виждаш извънземни и конспирации с извънземни навсякъде около теб, включително и в единствения ти приятел. Сега спри да сочиш със скапания пистолет към мен.

Той ме гледа и виждам, че мисли над това, което казах. Свалям ръцете си. Тогава той въздъхва и сваля пистолета.