Ева Фьолер - Златният мост

— Аз съм Гастон Льоклер — рече той. — Л-ьо-к-л-е-р, в случай че се питаш как се пише. Добре дошла в Париж! Ти трябва да си Ана. Очаквах обаждането ти. — Гастон имаше мил, но притеснено звучащ глас с френски акцент.

Изпитах огромно облекчение. Първото препятствие беше преодоляно. Не бях сама, очевидно Хосе беше организирал най-важното. Слава богу!

— Какво се е случило със Себастиано? — изтърсих аз.

— О, трудно мога да ти обясня по телефона. Ще се видим по-късно и тогава ще ти разкажа това, което знам.

— Къде трябва да отида?

— Познаваш ли Париж?

— За съжаление, ни най-малко. Никога не съм била тук.

— О, та това е равносилно на пропуск в общата ти култура! Но сега си тук и можеш да наваксаш. За жалост, не мога да мръдна дори и за малко, трябва да се погрижа за един куп неща. Най-добре вземи такси.

Резервирал съм хотелска стая за теб в „Британик“, на авеню „Виктория“.

— Изгодно ли е?

— Да, много централно. Много е близко до моста Понт о Шанж.

— Всъщност имах предвид цената.

— Всъщност да, струва под двеста.

— На нощ? — попитах изплашено.

Гастон се засмя.

— Тук сме в Париж, Ана.

— Тогава предпочитам да си намеря друг хотел. Нямам толкова.

— Стаята вече е платена. Разходите за самолетния билет и таксито също ще ти бъдат възстановени, за такива нужди си имаме бюджет.

Олекна ми. Думата бюджет звучеше добре. Една хубава, успокояваща френска дума, дори да не знаех значението ѝ от личен опит. Не бях свикнала на такова нещо като възстановяване на разходите. Когато пътувах в миналото със Себастиано, получавахме пари и дрехи за съответната епоха, но настаняването и пътуването до отправната точка винаги досега са минавали за собствена сметка. Може би трябваше да попитам Хосе как стои въпросът за един малък принос към моите самолетни билети. Може би във Венеция не бяха в крак с времето по отношение на бонусите за служителите.

— В хотела поискай да ти дадат карта на града — каза Гастон. — С нейна помощ ще намериш моста Понт о Шанж, където всъщност трябва да отидеш след това.

— Имам навигационно приложение на телефона.

— Най-добре да оставиш в хотела личните си вещи, като чанта, пари, телефон и така нататък. Знаеш, че не можеш да вземеш нищо с теб. А при връщането няма гаранция, че всичко ще се появи отново. Преди време имах един ужасно скъп часовник „Патек Филип“…

— Означава ли, че преминаването ще е още тази нощ? — прекъснах го развълнувано.

— Разбира се. Не трябва да губим ценно време. Ще се чакаме в единайсет и половина при моста.

— Чакай! Как ще те позная?

— Ще ти изпратя моя снимка на телефона. Секунда. — Той замълча за кратко, след което получих съобщение. — Ще изпратиш ли и на мен една твоя? — попита той.

— Един момент. — Изпратих му една от по-новите, бях направила селфи на двама ни със Себастиано, на която се смеехме с притиснати едно до друго лица.

Когато я погледнах, сякаш буца заседна в гърлото ми.

Себастиано, — помислих си, — какво се е случило с теб?

— Много хубава снимка на вас двамата — рече Гастон. — Някой казвал ли ти е, че приличаш на Майли Сайръс?

— Да, много пъти. — Гласът ми прозвуча, сякаш потисках сълзите си. — Е, аз ще тръгвам. Ще се видим по-късно.

— До скоро, Ана!

Напуснах сградата на летището и се качих в едно такси. По време на пътуването отново погледнах снимката на Гастон. Той беше закръглен, с пясъчно-руса коса. На снимката изглеждаше на годините на Себастиано, на около двайсет и две-три, имаше малко разстояние между предните два зъба, което му придаваше симпатичен и закачлив вид.

По пътя се насилих да почерпя от Уикипедия колкото е възможно повече информация, свързана с епохата на моята дестинация, за да не пристигна там съвсем неподготвена. Преди да тръгна, предвидливо се абонирах за неограничен достъп до мобилен интернет във Франция, за да използвам всяка минутка до преминаването. Докато сърфирах в Гугъл, при изписването на Париж 1625 година попаднах на името Д’Артанян и си спомних последния филм, който гледах на DVD. Вследствие на това си изтеглих електронната книга на Тримата мускетари и по време на полета прочетох по диагонал няколко глави. Неколцина от героите открих сега в Уикипедия. Луи XIII. Кардинал Ришельо. Аха, Кристоф Валц бе играл неговата роля във филма, все още си го спомнях.

Междувременно получих съобщение от Ванеса.

Къде си, по дяволите???

О, боже, само това ми липсваше. Бързо измислих подобаващ отговор.