Ева Фьолер - Златният мост

Бяхме единодушни за тази версия, след като вече я бях използвала, така поне нямаше да се заплета в противоречия, ако изникнеха допълнителни въпроси.

Гостилничарят се казваше Мирабо и бе изключително доволен, да не кажа, изпаднал във възторг.

Цялото му лице сияеше от благодарност, тъй като бе убеден, че Господ е чул молитвите му. По чиста случайност досегашната му сервитьорка бе напуснала преди час.

— Просто така, дойде ми като гръм от ясно небе! — рече мосю Мирабо. Мустаците му трепереха от възмущение. — Джули каза, че си е намерила по-добра работа! И това на мен! След като при мен ѝ беше толкова добре! Дори не трябваше да мие чиниите!

Дали новата работа на Джули беше по-добра, бе въпрос на лично мнение, ала при всички положения бе намалила драстично работното си време. За в бъдеще трябваше да чисти два пъти седмично апартамента и клозета на Гастон за същите пари като при Златният петел . След като Гастон я бе спазарил зад гърба на мосю Мирабо, бе отишъл в гостоприемницата на обяд и уж случайно, разбира се, бе намерил решение на проблема — мен.

Ханът се намираше на Рю Сен Дени, недалеч от пазара. Големи дървени греди подпираха ниския таван, а стените бяха облицовани с дъски. С грубо издялканите маси и пейки гостилницата наподобяваше уютна селска стая. Мосю Мирабо беше як и пъргав мъж около четирийсетте, чиято слабост към вкусната храна се забелязваше от пръв поглед. По това си приличаха с Гастон. Тъкмо бяха приключили подробностите относно условията ми за работа — дванайсетчасов работен ден, безплатна храна и възнаграждение, което граничеше с робовладелство — и започнаха да обсъждат най-добрите рецепти за приготвяне на агнешка плешка.

Стоях до тях и слушах с половин ухо, докато се оглеждах наоколо. Имаше три големи маси, всяка с по осем места, при пълно заведение това правеше две дузини народ. В момента имаше осем клиенти, които седяха пред обяда си и от време на време хвърлях; любопитни погледи към нас.

След като Гастон и мосю Мирабо стигнаха до общото заключение, че агнешката плешка с розмаринова коричка не беше толкова вкусна, колкото с медена глазура, гостилничарят ме огледа по-обстойно.

— Вашата братовчедка изглежда доста млада — каза той критично. — На половината години на Джули.

— Заплатата ѝ също е наполовина — парира го Гастон.

— Откъде знаете?

Гастон отклони елегантно въпроса.

— Освен това ще привлече двойно повече гости. Само я вижте колко е хубавичка.

— Хм — замисли се мосю Мирабо. — Наистина е така. А има ли опит в обслужването?

— Бързо ще се научи. Нужно е само веднъж да ѝ обясните какво трябва да върши и готово, вече ще го може. О, да, преди да забравя: не трябва да я биете. Тя е много чувствителна душа.

Никога не съм можела да понасям, когато хората спореха за мен в мое присъствие, сякаш не бях там, ала в този случай сметнах, че ще е по-добре да сдържа арогантните коментари, които ми бяха на езика. Особено по въпроса за побоя.

И веднага след това Гастон реши, че е време да тръгна, и ме остави на произвола на съдбата. Мосю Мирабо му кимна като на добър приятел, след което се обърна към мен и плесна насърчително с ръце.

— Хоп, хоп, момиче! Какво чакаш?! Залавяй се за работа! — Той ме избута в кухнята през отворения свод, където се запознах с останалата част от персонала — една слугиня с кръгло лице, която беше отговорна за миенето на чинии и наливането на алкохола, и един възрастен помощник-готвач, който седеше при огнището и бъркаше казан, от който излизаше пара. Миришеше на пушек и супа от грах. Димни кълба изпълваха помещението и замъгляваха мосю Мирабо, докато ми обясняваше накратко какви бяха задълженията ми — точно три неща, които преброи на пръсти, за да ги запомня по-лесно. Първо — приемане на поръчки, второ — сервиране, трето — отсервиране. Мосю Мирабо лично прибираше парите. Както ми обясни той, на жените им е много трудно със сметките. Дори Джули не се бе справяла.

— Тя не можеше да смята — каза мосю Мирабо. — Не можеше да събере дори и най-простите числа.

Само заради това Джули ми стана симпатична. Описаната работа не ми се стори особено трудна. Нямаше меню, и без това хората не можеха да четат, а и имаше само три ястия — яхния от грах с бекон, месо с хляб и студено плато с шунка, наденица или сирене. Напитките също бяха три: червено вино, бяло вино и бира. Поръчаните ястия се приготвяха и се оставяха на един голям плот в кухнята, а напитките се наливаха на тезгяха. Трябваше само да взема и разнеса всичко по масите. По принцип не беше нищо особено, дори и малко дете би се справило.