Ева Фьолер - Златният мост

— Лично познавам собственика — ми бе обяснил Гастон. — Добър ресторантьор. От неговия ресторант са вкусните малки пирожки. Приготвя и превъзходна рибена чорба. На всяка цена трябва да я опиташ.

Все още не ми беше до ядене, ала не отказах парчето стар, сух хляб, което ми предложи Сесил. Междувременно бе станал твърд като сухар, ала успокои стомаха ми. Филип донесе вода от кладенеца и тръгна да ми търси матрак, а през това време аз се измих и облякох. Сесил ми подаде една кутийка с мехлем за ожулванията ми и се настани отново в кревата — с хартия и перо. Водеше си бележки за новата пиеса, на която в момента измисляше сюжета.

— Комедията, която ми разказа, много ме вдъхнови Ще съчиня историята си въз основа на същата идея Ще стане страхотна пиеса! Ще те държа в течение с моя напредък.

Щеше ми се вместо това да узная повече за ужасния ѝ брак с напарфюмирания Баптист, но не посмях да я попитам, щеше да е твърде недискретно. Поне в момента не изглеждаше нещастна, а по-скоро удовлетворена. От една страна, със сигурност се дължеше на парите и на добрата идея за пиесата, но определено и на виното, което пиеше в изобилие. Въпреки че го разреждаше с вода, при количествата, които изпиваше, си ставаше един приличен предобеден запой.

Тя ме наблюдаваше, докато обличах чистите дрехи, които извадих от торбата на Есперанца — един чист бял комбинезон и рокля от син памук. Не бяха нищо особено, но всичко ми беше по мярка. Меки и много удобни кожени обувки с връзки станаха част от облеклото ми. Есперанца ми беше дала още две фусти и рокли, както и два чифта обувки, така че имах достатъчно за смяна. Бельото представляваше нещо като развлечени бикини, които се захващаха с връзки и също толкова развлечена риза, която не облякох заради жегата.

— Много хубави дрехи — рече Сесил и потисна желанието си да се оригне. — Откъде си ги набави толкова бързо?

— Взех ги пътьом от един магазин.

— С парите на братовчед ти? Този, който ще те уреди на работа в „Златният петел“?

— Именно.

Филип ѝ бе разказал за моя братовчед, когото междувременно бях издирила и който ми бе помогнал финансово. Сесил не разпита за подробности, просто прибра парите.

— Работила ли си преди като сервитьорка? — попита ме тя.

— Не, но се надявам бързо да се науча.

— Разбира се. Не се изисква много мислене. Само трябва да си бърза, най-вече при отблъскването. Най-важното е още в самото начало мъжете да разберат докъде може да стигнат.

— Какво имаш предвид? — Стоях пред огледалото и се оглеждах. Не беше зле, поне в сравнение с отражението ми от тази сутрин, след като станах.

— Ами например дали ще разрешиш да те опипват. Мъжете го правят с най-голямо удоволствие, особено когато ръцете ти са заети и си се навела над масата.

Пристегнах връзките под мишниците и понаместих роклята, докато не ми застана добре.

— Със сигурност няма да позволя на никого да ме пипа.

— Точно така. Просто трябва да им го покажеш. Чакай. Ще го изтренираме. — Сесил хвърли листовете с бележки настрана и скочи. С развълнувано изражение бутна в дясната ми ръка един голям флакон парфюм, а в лявата полупълната кана е вино. — Представи си, че едното е халба с бира, а другото чиния със супа, а аз съм гост. — Тя постави ръка на гърдите ми и ме погледна очаквателно. — Ами сега? Какво ще направиш?

Недоумяваща, първо погледнах ръката ѝ, а след това нея самата. Трябваха ми няколко секунди, за да се опомня. За по-лесно, направих крачка назад, така че ръката ѝ остана да виси във въздуха, ала тя поклати неодобрително глава.

— Не е достатъчно. Веднага щом се върнеш на масата, онзи пак ще го направи. Винаги има по някой такъв. Някои идват пияни още от сутринта и не зачитат никого.

— Разбирам. — Оставих халбата с бира и супата и замахнах с ръка, все едно я удрям, ала тя се разсмя.

— Като за начало е добре. Но повярвай ми, един шамар няма да те спаси. Така се настървяват още повече. Не, когато става въпрос за отблъскване, помагат само радикалните мерки. Така се прави. — Тя хвана парфюма и направи жест уж ми го лисва в лицето. За съжаление, капачката не беше добре завъртяна. Няколко капки отвратителна тоалетна вода с аромат на теменужки ме уцелиха по челото, избърсах ги и се разсмях.

— Това кое беше, бирата или супата?

— Това е братовчедка ми Ана — рече Гастон на гостилничаря. — Тя идва от Германия, трябваше да избяга от войната. Майка ѝ е родом от Париж, затова говори толкова добре френски.