Ева Фьолер - Златният мост

Филип ни проправяше път през множеството и от време на време използваше торбата с дрехи като буфер, за да избута хората настрана. Аз се движех плътно зад него и се опитвах да не дишам дълбоко, защото и тук, на пазара, миризмата беше много неприятна.

След известно време Филип спря, защото пред нас се бе събрала тълпа. Вече и бездруго оглушителният шум бе подсилен от удари на барабани. Изглежда, имаше какво да се види. Любопитна, продължих напред.

Обектът на внимание можеше лесно да се разпознае: мъж, облечен с червена роба, прекоси площада, смеейки се благосклонно и махайки във всички посоки. Един от съпровождащите го слуги вървеше с барабан пред него и хвърляше монети в тълпата, което обясняваше защо по-близко стоящите зрители непрекъснато се навеждаха и боричкаха, и издаваха радостни викове.

Един въоръжен антураж, придружаващ мъжа в червено, го предпазваше от тълпата, ала той сякаш търсеше близостта на хората. Благослови една жена, коленичила в края на площада със събрани за молитва ръце, а когато една друга жена му подаде бебето си, той му изписа кръст на челото.

— Кой е този? — попитах Филип. Наложи се да викам, в противен случай нямаше да ме чуе в тази врява.

— Това е кардиналът! — отговори ми той.

Кардиналът? В това време имаше само един френски кардинал, за когото бях чувала.

— Имаш предвид Ришельо?

Филип кимна и аз се притесних от това, което бях чела за него. Той не бе само църковен глава, ала и много могъщ държавник, може би по-могъщ и от краля, чийто пръв министър бе. Смятан е за най-големия интригант, поддържащ голяма мрежа от шпиони, които са работели за него в цяла Европа. В романа Тримата мускетари , който уж се базираше на истински факти, го описваха като омразния опонент на кралицата и заедно с това като върл врага на героя Д’ Артанян, който я боготвореше и би дал живота си за нея.

Любопитно наблюдавах слабото и обикновено лице над копринената якичка, открояващо се с ослепителния си бял цвят на фона на яркото червено. Не си спомнях рождената му дата, но трябваше да е към четирийсетте. С грижливо подстриганата си малка заострена брадичка и старателно сресаната си коса под кардиналската шапка приличаше по-скоро на счетоводител, отколкото на високопоставена църковна личност. Дрехите и жестовете му за богословия свидетелстваха за духовническия му сан, ала някак си изглеждаха като част от репертоара му, сякаш преднамерени. И това ми напомни, че по това време църковната и светската власт не бяха разделени. Дори папите разполагаха със собствена армия, участваха във войни и определяха кой да стане крал или кралица. Само по този начин можеше да се обясни как един кардинал можеше да бъде едновременно и министър, и да казва на краля какво да прави. В този век повечето мъже не ставаха свещеници, за да проповядват спасението на душата, а за да се издигнат — Църквата бе идеалният трамплин за една политическа кариера.

— В Париж никой не може да направи и крачка, без кардиналът да не научи за това — извика Филип през рамо. — В града кардиналът никъде не ходи без личната си охрана. — Изглеждаше изнервен. Когато една монета се търкулна в краката му, не се наведе да я вземе, ами я изрита с презрение. Очевидно не спадаше към почитателите на Ришельо.

Инстинктивно вдигнах ръка и почесах врата си. Бях започнала да се потя от жегата и кожената каишка на чантичката ме прежуляше. Ала от търкането и чесането, сърбежът не премина. Напротив, усили се, усещах го като парене. Изплашена, затаих дъх и се огледах трескаво. Някой ме наблюдаваше, знаех го, сърбежът беше живото доказателство, че този някой е опасен! Хората се тълпяха напред и аплодираха кардинала, ала никой от тях не се открояваше от останалите. Докато за част от секундата не зърнах едно лице, след което то отново изчезна, оставяйки ме без дъх от ужас. Веднага го познах, въпреки че, както и първия път, го видях само за миг — беше мъжът с баскетболната шапка, който в настоящето бе стоял под прозореца на хотелската ми стая и гледаше нагоре към мен. А сега бе тук. Един пътуващ във времето.

Разстроена, извърнах глава и претърсих тълпата с поглед, ала непознатият бе изчезнал. Въпреки това сърбежът ми не премина, така че трябваше да е някъде наблизо. Междувременно множеството продължи нататък, следвайки кардинала. Придружен от своята гвардия, Ришельо крачеше напред и хвърляше монети към хората, които го аплодираха. Зад него тълпата започна да се разпръсква, хората отново се връщаха към задачите си. Бях доволна, че вече можехме да продължим по пътя си. Трябваше да се махнем от тук!