Ева Фьолер - Златният мост

С високо вдигнати ръце излезе от скривалището си — и студенокръвно бе застрелян от един от въоръжените.

Изпищях, ала това вече се бе случило. Или по-точно: щеше да се случи. Тук, в Париж. И настоящето, такова каквото го познавах, щеше да се промени. Образът в огледалото се раздвижи, сякаш се покри с воал. След това започна все повече да се замъглява, докато накрая нищо не се виждаше освен сребристата огледална повърхност.

— Сега вече знаеш — рече Есперанца.

— Но аз нищо не знам — възразих шокирано. — Какво събитие трябва да променя, за да не се случи всичко това? Трябва да ми кажеш какво да правя!

— Само свободният дух взема правилните решения. — Есперанца отново покри огледалото с шала. На фона на проникващата слънчева светлина лицето ѝ приличаше на полупрозрачен пергамент. Изведнъж извърна глава, сякаш чу нещо. — Трябва да тръгваш. Не говори с никого за това. — Хвана ме за ръката и ме поведе обратно в магазина.

Дръпнах се и ѝ зададох още няколко въпроса, ала тя безмилостно ме избута навън. Едва бях прекрачила прага с вързопа си, когато първо се затвори вратата отвътре, а след това се спусна и резето на тезгяха. Почуках няколко пъти, но никой не отвори. Изпълнена със страх и несигурност, се огледах за Филип. Търговецът на парфюми също беше затворил, най-вероятно бе загубил желанието си за кавги.

Една ръка ме хвана за рамото и аз се извърнах уплашено. Филип стоеше пред мен.

— Ето те и теб — рече той е облекчение. — Търсих те. Къде беше?

— Да си взема някои неща. — Посочих към торбата, която бях оставила до мен.

— Позволи ми аз да я нося. — Той я преметна през рамо. — Пълна е с вещи. Откъде ги взе толкова бързо?

— Ами от онзи магазин. Беше отворен допреди малко.

— Наистина ли? Странно. В последно време често идвам тук, но винаги е бил затворен. Както сега.

Отворих уста, за да му разкажа всичко, ала се сетих за предупреждението на Есперанца да не говоря с никого за това.

— Не мога да ти кажа.

— Разбирам. Бариерата, нали?

Кимнах. Червата ми шумно изкъркориха. Беше от стрес. Върху мен той често имаше разстройващ ефект — буквално. Трябваше да питам Есперанца за тоалетна.

— Още много ли има до Гастон? — попитах Филип.

— Най-много четвърт час.

Можех да издържа толкова дълго, освен ако не се случеше нещо непредвидено. Гастон щеше да ме заведе при Себастиано и така всичко щеше да се нареди. В компанията на Себастиано издържах на стрес. Дотогава най-добре бе да се разсея с някоя пикантна клюка.

— Каква е историята между Сееш и напарфюмирания костюмар? — попитах Филип, докато вървяхме. — защо искаш да го убиеш? И защо са се разделили? Или по-точно: защо въобще се е омъжила за него? Със сигурност не от любов, или?

Филип изсумтя.

— Разбира се, че не се е омъжила за този глупак от любов! Прилича ли на човек, който може да бъде обичан?

— Може да има вътрешни заложби.

— Да бе. Сърце от злато. — Звучеше разгневен.

— Значи, се е омъжила за него заради парите.

— Естествено. Каква друга причина може да има една толкова красива и талантлива жена да се омъжи за този противен Баптист.

— Така ли се казва? Не са се разбирали, нали? Чакай, ще отгатна. Той е голям скъперник.

— Де да беше! Изисквал е от нея разни неща!

— Какви неща?

Филип се изкашля.

— Идваш от далечни времена и без съмнение, знаеш много неща, но ти все още си дете. Не мога да говоря с теб за това. — Ушите му станаха яркочервени.

— O! — Сега наистина събуди любопитството ми. — Аз само изглеждам малка. В действителност вече съм голяма. Можеш да ми разкажеш всичко. Ще го понеса.

— Не мога да говоря за извратеното поведение на този човек пред една благопристойна млада дама. — Изглеждаше категоричен, явно нямаше да мога да променя мнението му.

— Не може ли да се разведе с него? — попитах аз.

— Би го сторила на мига. Но за съжаление, е невъзможно без одобрението на Църквата, а за едно такова разрешение човек трябва да бръкне доста надълбоко в джобовете си. Ала по-лошото е как този Баптист превръща живота ѝ в ад. Дори я заклейми като вещица пред Инквизицията.

— Божичко! — Бях потресена.

Инквизицията бе олицетворение на терора. Последната дума имаха фанатизирани типове, които сериозно вярваха в такива глупости като магьосничеството.

— Засега не го вземат на сериозно. Тук, в Париж, положението не е толкова зле, колкото в провинцията, където измъчват и горят бедни хора, защото уж имали връзка с дявола. Но Баптист не се отказва, защото не може да се примири, че Сесил го напусна. Ако не се върне при него, ще продължи да я оклеветява. Самият факт, че е актриса, вече я прави подозрителна. Много вероятно е следващия път да ѝ припише притежание на окултни книги и практикуване на черна магия. Това ще реши съдбата ѝ.