Ева Фьолер - Златният мост

— Довиждане — казах на Сесил. — И много ти благодаря за всичко. Ще ти върна обувките по Филип.

Не последва отговор, спеше като пън.

С махмурлук и недоспала, напуснах стаята на Сесил. Входната врата зееше широко отворена, а на улицата играеха весели и крещящи деца. Те гонеха едно кудкудякащо пиле, което пърхаше изплашено с крила. Сега разбрах защо, преди да се събудя, сънувах ваканция във ферма. Шумът удвои главоболието ми. Ярката слънчева светлина така заслепи очите ми, че се наложи да примигна няколко пъти, докато не свикнах с нея.

Филип ме чакаше пред къщата с маслената лампа в ръка. Той послушно я бе донесъл. Предложих му набързо да я занесе на Сесил и той прие с благодарност. В замяна отпих няколко големи глътки вода от манерката му, която носеше на колана си. След това виковете на децата вече не ми се струваха толкова пронизващи и можех по-добре да понасям слънчевата светлина. Ала беше много топло и започнах да се потя. Тръгнах през март, а пристигнах през лятото. Толкова рано сутринта, а вече бе настанала страшна жега, основателна причина да тръгнем възможно най-бързо.

— Да вървим — рекох аз.

На дневна светлина имах възможността да се огледам наоколо. Сесил живееше под наем в четириетажна сграда със запусната фасада, а улицата, на която се намираше, също не изглеждаше много уютна. Филип ми каза името ѝ — Рю Персе — в случай че трябваше отново да се върна. Което смятах за изключено, дори и само защото нямах никакво желание още веднъж да спя на пода. Себастиано със сигурност имаше по-добър подслон, където щяхме да прекараме заедно времето до завръщането ни, и ако случайно задачата, която трябваше да изпълни през това време, му попречеше да се върне в настоящето, пак заедно щяхме да я разрешим. Щях да изтърпя всичко заедно с него. И до заминаването ни нямаше да го изпускам от поглед. Може би там, където живее, имаше вана и парче сапун. Което беше едно добро начало.

Любопитна, се обърнах към Филип.

— Всъщност ти ли си носил на Себастиано съобщенията от Гастон?

Той кимна.

— Два пъти ходих при него, за да му предам съобщенията от Гастон. Първия път ме заподозря в неморални намерения, при което трябваше да го успокоя, че не аз желаех неговата поява на моста, а авторът на посланието. При втория път ми нареди да се омитам и да предам на моя поръчител да има смелостта той лично да отиде при него, след като иска да го види. Което Гастон и направи с ясния ти вече резултат.

Филип ме преведе през един квартал с много хора по улиците. Някои бутаха колички със зеленчуци или дърва за огрев, други мъкнеха кошове и сандъци. Почти всички бяха бедно облечени, върху дългите си поли жените носеха мръсни престилки, мъжете бяха облечени е вехти панталони до коленете и протрити обувки, а децата ходеха с евтини дървени обувки. Някои изглеждаха направо дрипави. С моето просто облекло не правех никакво впечатление. В сравнение с всички, Филип изглеждаше направо спретнат. Въпреки че дрехите му бяха обикновени, му стояха удивително добре и бяха чисти. Бе сресал дългата си руса коса и грижливо я беше вързал на опашка с кадифена панделка. Освен това светлата му риза и чорапите му нямаха петна и почти никакви кръпки, което означаваше много за седемнайсети век. Шапката — тъмна барета, каквито се носеха по това време — я бе свалил заради жегата, а ръкавите ги беше навил.

На следващия ъгъл ми посочи тясна къща с издаден горен етаж и дървена фасада.

— Аз живея тук. Това е къщата на моите родители. Баща ми е шивач. Изучих занаята му, но в момента той прави почти всичко сам. Едва след няколко години ще поема магазина. Дотогава ще се занимавам предимно със създаването на нови модели. Обичам да рисувам.

— Та това е забележително. — (В интерес на истината казах само една дума, а именно готино) . — И как се натъкна на… допълнителните ангажименти при Гастон?

— Той ме заговори наскоро, докато беше при нас на проба. Поръчва си дрехите при татко. — Изкашля се неловко. — Всъщност съжалявам, задето ти донесох толкова сиромашка дреха, ала Гастон каза, че трябва да е възможно най-обикновена.

— О! — Премълчах острата забележка, която ми беше на езика. Не можех да упреквам за това Филип, ала по-късно със сигурност щях да си кажа мнението на Гастон.

Филип ненадейно смени темата.

— За какво си говорихте със Сесил? — Той се постара въпросът да прозвучи небрежно.

Погледнах го учудено. Ушите му бяха леко почервенели. Можеше да е от жегата, ала тогава видях, че и бузите му бяха червени, и изведнъж всичко ми се изясни. Снощи не се бях заблудила. Той бе влюбен в Сесил. Дали тя споделяше чувствата му? Не останах с такова впечатление. Определено беше поне две-три години по-възрастна от него и около двайсет килограми по-тежка. Разбира се, това нищо не означаваше. Противоположностите се привличат. Все пак му зае дрехата си, а това показваше поне чувство на симпатии, което би могло да прерасне и в нещо повече.