Ева Фьолер - Златният мост

Погледнах я малко глуповато, тъй като нямах представа какво имаше предвид. Едва след като помислих малко, ми светна, че явно говореше за Трийсетгодишната война. Смътно можех да си спомня, че май се развиваше по това време и бе оставила ужасни опустошения, предимно в Германия.

— Да, за щастие, своевременно успях да се спася — казах наслуки.

Колебливият ми отговор предизвика подозрение у Сесил. При следващия ѝ въпрос улових нотка на сарказъм.

— И как извървя дългия път от Франкфурт до Париж без обувки?

— Ами аз имах, но за съжаление, ги изгубих по пътя.

— И кой те научи да говориш толкова добре нашия език, Ана?

— Майка ми е французойка. — И за да я разсея, попитах: — А ти с какво се занимаваш?

Но не се върза.

— Обичаш ли да ходиш на театър? — отново ми зададе въпрос тя.

— Разбира се. — Това не беше лъжа. Преводачът превеждаше театър като кино , а аз ходех постоянно. — Един-два пъти на месец със сигурност — продължих аз. — Направо го обичам!

— О, така ли? Колко хубаво! — Очите на Сесил светнаха. Очевидно е тази изповед бях натрупала точки. — Аз също го обичам! В действителност театърът е моята страст и смисълът на живота ми. Аз това работя.

Зададох въпроса, който очакваше.

— Актриса ли си?

— Да — отговори гордо тя. — А освен това и сценарист. Пиша пиеси и след това ги играя.

С това се обясняваха книгите и многото листове хартия.

— Това е суперяко! — казах с възхищение (ако трябва да сме точни, произнесох превъзходно, което на практика означаваше същото).

— Какви пиеси се играят в Германия? — попита ме Сесил. Умората бе изчезнала от лицето ѝ и вече изглеждаше развълнувана като по време на купон.

— Миналия месец малко прекалих, защото гледах няколко. Последната бе „Кок о вен“ [3].

Всъщност го казах е издължено „е“, но преводачът — или може би бариерата — го преобразува в перфектен френски.

Сесил ме погледна с новосъбуден интерес.

— Изглежда, в Германия държите изключително много на културата. Хареса ли ти? За какво се разказваше? Трагедия или комедия?

— По-скоро комедия, въпреки че и по-смешни съм гледала. Разказва се за един сценарист, който пише пиеса, но изведнъж се налага да се грижи за едно непознато момиче. И така по някое време двамата все някак успяват да се сработят.

Всъщност казах филмов сценарист и филм , но така или иначе, смисълът беше същият.

Сесил се смръщи и ме погледна замислено.

— Една много добра идея за пиеса. Мога да се вдъхновя и самата аз да напиша нещо подобно. Особено след като се намирам в същата ситуация като този сценарист. Това не го измисли току-що, за да ми се надсмееш, нали?

— Не, наистина! — възразих аз. — Освен това момичето е негова дъщеря и накрая започват да се харесват. Това е съществена разлика.

— Е, ти не си моя дъщеря, но мисля, че започвам малко да те харесвам. — Сесил стана и взе още няколко възглавници от леглото. Хвърли ги на пода, след което отиде до стенния рафт и се върна с едно парче хляб, което ми тикна в ръката. — Ето, изглеждаш гладна.

Благодарих учтиво и отхапах един залък, въпреки че бях изгубила апетит от вълненията през изминалата нощ. Макар че хлябът беше сух и безвкусен, от дъвкането огладнях и продължих да ям, докато не остана и трохичка.

— Трябва да си жадна. — Сесил напълни две чаши червено вино от една кана, като ми подаде едната и настоя да си кажем наздраве. След това продължи да ми долива и не се успокои, докато не изпихме цялата кана. Тя определено пи повече от мен, ала виното беше доста силно и щеше напълно да ме повали, ако вече и без това не седях на пода. От време на време главата ми клюмваше, защото непрестанно задрямвах. Докато свещите се топяха, а ние пиехме, Сесил искаше да узнае всичко за мен. За по-сигурно, доколкото можех, ѝ отговарях уклончиво, а в повечето случаи ѝ давах и безсмислени отговори. А когато ме попита какво обичам да правя в свободното си време, се ограничих само до четене и свирене на пиано (преводачът замести пианото с клавикорд [4] ). Пропуснах да спомена карането на колело и джудото. На въпроса ѝ дали имам обожател, набързо отговорих отрицателно. За да отклоня вниманието от мен, преминах към задаването на контравъпроси. Тогава Сесил ми разказа живота си, който бе доста необичаен, но като се замисля, може би една част от това беше просто измислица.

Тя бе дъщеря на парижки придворен учител (което обясняваше нейната начетеност) и датска търговка на вино (което обясняваше нейния северняшки външен вид и афинитета ѝ към червеното вино). Освен това бе вдовица на жонгльор и акробат — което от своя страна обясняваше любовта ѝ към сцената.