Диана Габалдон - Каменният кръг

— Значи е мъртъв, така ли? — попита нежно.

Понечих да отвърна — нали ти казах. Но спрях, затворих уста и само кимнах, като бавно се люлеех и се взирах в тъмната кошарка и миниатюрния ѝ обитател.

Дясната ми гърда все още бе болезнено издута от мляко. Колкото и да бях изморена, нямаше да мога да заспя, докато не се погрижа за нея. С въздишка на примирение посегнах към помпата, едно доста нелепо на вид гумено приспособление. Беше ми неловко и неудобно да я използвам, но по-добре, отколкото да се събудя след час от силна болка и подгизнала от изтеклото мляко.

Махнах на Франк да излезе.

— Върви. Ще отнеме само няколко минути, но трябва да…

Вместо да излезе или да отговори нещо, той взе помпата от ръката ми и я сложи на масата. И сякаш по своя воля, без негово участие, ръката му се вдигна бавно в топлата тъмна стая и обхвана нежно издутата ми гърда.

Той сведе глава и устните му обхванаха нежно зърното ми. Изстенах, когато усетих как струята мляко излиза почти болезнено през малките каналчета. Сложих ръка на главата му и го притиснах към себе си.

— По-силно — прошепнах. Устата му беше мека и нежна, нищо общо със здравата хватка на твърдите беззъби бебешки венци, които се вкопчваха като в мъртва хватка, изискващи, сучещи, извличайки истински фонтан в отговор на жаждата им.

Франк коленичи пред мен, устата му умоляваше. Дали така се чувства Бог, запитах се, когато вижда поклонниците си — дали и Той е така изпълнен с нежност и състрадание? Заради мъглата на умората всичко сякаш се движеше на забавен кадър, сякаш бяхме под вода. Ръцете на Франк се движеха бавно като морски папрати, разлюлени от течението, минаваха по тялото ми с нежни като допир на водорасло докосвания, вдигнаха ме със силата на вълна и ме положиха на брега върху килима в детската. Затворих очи и се оставих на прилива да ме понесе.

Входната врата на старото имение се отвори със скърцане на ръждивите си панти, обявявайки завръщането на Бриана Рандал. Роджър веднага скочи и излезе в коридора, привлечен от звука на момичешки гласове.

— Фунт от най-хубавото масло — нали това ми каза да поискам, и аз го направих, но все се чудех има ли второ по хубост масло или пък най-лошо масло… — Бриана подаваше пакетите на Фиона и говореше през смях.

— Е, ако го вземеш от стария мошеник Уиклоу, сигур ще е от най-лошото, каквото и да му кажеш — прекъсна я Фиона. — О, взела си и канела, бравос! Ще направя канелени кифли тогаз; ще дойдеш ли да гледаш?

— Да, но първо ще хапна. Умирам от глад! — Бриана стоеше на пръсти и душеше с надежда по посока на кухнята. — Какво правиш… хагис?

— Хагис ли? Божке, какви сте глупави сасенак — не правим хагис през пролетта! Яде се през есента, когато заколят овцете.

— Значи съм сасенак? — Бриана изглеждаше доволна от това.

— Ами че да, как иначе. Но пак ми харесваш.

Фиона се засмя на Бриана, която се извисяваше над дребната шотландка почти с трийсет сантиметра. Фиона беше на деветнайсет, хубавка, очарователна и леко закръглена; до нея Бриана изглеждаше като средновековна статуя, силна и строга. С дългия си прав нос и дългата сияеща в червеникавозлатисто под лампата на тавана коса, тя беше като излязла от илюстриран ръкопис, достатъчно ярък, за да не избледнее хиляда години.

Роджър внезапно осъзна, че Клеър Рандал стои до него. Тя гледаше дъщеря си с изражение, в което обичта, гордостта и нещо друго се сливаха — спомен, вероятно? Той осъзна, с лек шок, че Джейми Фрейзър сигурно е притежавал не само внушителния ръст и викингската червена коса, които бе предал на дъщеря си, но и същото ярко физическо присъствие.

Това е забележително, помисли си Роджър. Тя не казва и не прави нищо необичайно и все пак безспорно привлича хората. Излъчваше някакво привличане, почти магнетично, което въздействаше на всеки, който се доближи до сиянието на нейната орбита.

Привличаше него; Бриана се обърна и му се усмихна, и без да осъзнава, че е помръднал, той се озова достатъчно близо, за да види малките лунички високо на скулите ѝ и да усети дъх на тютюн за лула, който се бе застоял в косата ѝ от обиколката ѝ на магазините.

— Здрасти — каза ѝ усмихнат. — Извади ли късмет при Клановете, или беше твърде заета да си играеш на момче за поръчки за Фиона?

— Момче за поръчки ли? — Бриана присви очи в сини триъгълници. — Момче за поръчки? Първо съм сасенак, а сега и момче за поръчки. Вие, шотландците, как наричате хората, когато се опитвате да сте мили ?