Диана Габалдон - Каменният кръг

Особено на един конкретен приятел. Джоузеф Абърнати бе близък мой приятел от медицинското училище. Преди да взема някакво окончателно — и вероятно необратимо — решение, исках да поговоря с него. Затворих книгата в скута си и започнах да проследявам с пръст извивките на заглавието, като се усмихвах леко. Освен всичко останало на Джо дължах и вкуса си към романтични романи.

Познавах Джо още от началото на медицинското ми образование. Той изпъкваше сред другите стажанти в бостънската болница, също като мен. Аз бях единствената жена сред бъдещите лекари; Джо бе единственият чернокож.

Нашата обща отличителност ни насочи един към друг; и двамата я усещахме ясно, макар че никога не я споменавахме. Работехме много добре заедно, но гледахме — и с основание — да не се изтъкваме, и тънката връзка между нас, все още твърде зачатъчна, за да се нарече приятелство, остана непризната чак до края на стажа.

Онзи ден направих първата си самостоятелна операция — апендектомия без усложнения, на един тийнейджър в добро здраве. Мина добре и нямаше никаква причина да се очакват постоперативни проблеми. Все пак развих странно покровителствено отношение към момчето и не исках да се прибера у дома, докато не се събуди в реанимацията, макар че смяната ми беше свършила. Преоблякох се и отидох в стаята на лекарите на третия етаж да чакам.

Тя беше празна. Джоузеф Абърнати седеше на един от старите фотьойли и четеше брой на „Американски и световни новини“. Вдигна поглед към мен, когато влязох, и ми кимна за миг, преди да се зачете отново.

В стаята имаше купчини списания — спасени от чакалните — и няколко парцаливи книжки с меки корици, изоставени от изписани пациенти. Търсех разсейване и прелистих брой на „Гастроентерология“ отпреди шест месеца, един парцалив брой на „Тайм“ и спретната купчинка „Наблюдател“. Накрая взех една от книгите и седнах.

Нямаше корица, но титулната страница гласеше: „Дивият пират“. „Чувствена и завладяваща любовна история, безгранична като Испанската империя в Новия свят!“ — пишеше под заглавието. Така значи? Ако ми трябваше разсейване, това щеше да свърши работа, и аз я отворих наслуки. Попаднах на страница 42:

Като вирна надменно нос, Теса тръсна гъстите си руси кичури назад, без да я е грижа, че това накара пищните и гърди да се издуят още повече от дълбокото деколте. Очите на Валдес се разшириха при тази гледка, но той не показа с нищо какъв ефект има върху него чувствената ѝ красота.

— Мисля, че трябва да се опознаем по-добре, сеньорита — предложи той с тих, съблазнителен глас, от който по гърба на Теса полазиха тръпки на очакване.

— Нямам никакво желание да се опознавам с… мръсен, непочтителен и лукав пират! — каза тя.

Зъбите на Валдес блеснаха, когато ѝ се усмихна, а ръката му погали дръжката на кинжала на колана му. Той беше впечатлен от безстрашието ѝ; толкова дръзка, толкова необуздана… и толкова красива.

Извих вежда, но продължих да чета с интерес.

С широк собственически жест Валдес я прегърна през кръста.

— Забравяте, сеньорита — прошепна той, думите гъделичкаха ухото ѝ, — че вие сте военен трофей, а капитанът на пиратски кораб първи избира от плячката!

Теса се извиваше в силните му ръце, докато той я носеше към койката ѝ я хвърли леко на обшитата със скъпоценни камъни покривка. Тя се опитваше да поеме дъх, гледаше го с ужас как се съблича, как оставя лазурносиния си кадифен жакет, а после и фината бяла риза с набор. Гърдите му бяха великолепни, гладък и сияещ бронз. Пръстите ѝ копнееха да ги докоснат, макар че сърцето ѝ бумтеше оглушително, когато той посегна към пояса на панталоните си.

— Но не — рече той и спря. — Не е честно да те пренебрегвам така, сеньорита. Позволи ми. — И с неустоима усмивка се наведе и внимателно обхвана гърдите ѝ в горещите си загрубели длани, наслаждавайки се на пищната им тежест през тънката копринена тъкан. С лек писък Теса се отдръпна от допира му и притисна гръб към бродираната пухена възглавница.

— Дърпаш се? Колко жалко, ако съсипем тази хубава рокля, сеньорита… — Той хвана здраво нефритенозеления ѝ копринен корсаж и дръпна, след което нейните бели гърди изскочиха от затвора си като две дебели яребици, издигащи се в полет.

Аз изсумтях и доктор Абърнати ме погледна остро над списанието си. Бързо си придадох вглъбено изражение и прелистих страницата.

Гъстите черни къдрици на Валдес се плъзнаха по гърдите ѝ, когато той засмука с горещите си устни розовите зърна на Теса, и през цялото ѝ същество плъзнаха вълни от болезнено желание. Отслабена от неподозираните усещания, които неговата пламенност събуждаше у нея, тя не можеше да помръдне, когато ръката му потърси подгъва на роклята и изгарящият му допир пръсна чувствените си филизи по стройното ѝ бедро.