Диана Габалдон - Каменният кръг

Всичко това означаваше — вероятно, — че ако реши да се върне отново през камъните, ще се озове двайсет години след времето, което бе напуснала — в 1766 г. А 1766 година бе само две години след последната дата, за която имаха данни, че Джейми Фрейзър е бил жив и здрав. Ако бе оцелял още две години и ако Роджър успееше да го открие…

— Ето! — каза внезапно Бриана. — Лодки под наем. — Тя посочи към табелата на прозореца на кръчмата на пристанището и Роджър насочи колата към паркинга отвън, без повече да мисли за Джейми Фрейзър.

— Чудя се защо ниските мъже така често се влюбват в много високи жени? — Гласът на Клеър зад него изрече мислите му с неочаквана точност — и не за първи път.

— Синдромът на пеперудата и пламъка, вероятно? — предположи Роджър, смръщвайки се към дребния барман, който очевидно си бе паднал по Бриана. Двамата с Клеър стояха пред гишето за наемане на лодки и чакаха служителя да напише квитанцията, докато Бриана купуваше бутилки кока-кола и тъмен ейл като добавка към обяда им.

Младият барман, който ѝ стигаше приблизително до подмишницата, подскачаше напред-назад, предлагаше варени яйца и пушен език, като благоговейно бе вдигнал очи към облечената в жълто богиня пред него. От смеха ѝ можеше да се заключи, че го намира за „сладък“.

— Винаги съм казвала на Бри да не се занимава с ниски мъже — отбеляза Клеър.

— Така ли? — рече сухо Роджър. — Някак си не мога да си те представя да даваш подобни майчински съвети.

Тя се засмя, пренебрегвайки моментното му раздразнение.

— Е, така е, в общи линии. Когато забележиш важен принцип като този обаче, ти се струва майчински дълг да го предадеш на поколенията.

— Какво не им е наред на ниските мъже? — поинтересува се Роджър.

— Имат склонност да стават злобни, ако не стане на тяхното — отвърна Клеър. — Като малки джафкащи кученца. Сладки и пухкави, но ако ги разсърдиш, започват да те хапят по глезените.

Роджър се засмя.

— Това наблюдение е резултат на дългогодишен опит. Така ли да разбирам?

— О, да — кимна тя и го погледна. — Никога не съм виждала диригент на оркестър над метър и петдесет. Много злобни създания, всички до един. Но високите мъже — устните ѝ се извиха леко, докато оглеждаше високата му над метър и осемдесет фигура, — високите мъже почти винаги са сладки и нежни.

— Сладки, значи? — попита Роджър с циничен поглед към бармана, който режеше желирана змиорка за Бриана. На лицето ѝ бе изписано предпазливо отвращение, но тя се наведе напред, бърчейки нос, докато приемаше предложената от него хапка.

— С жените — уточни Клеър. — Винаги съм смятала, че е защото осъзнават, че няма какво да доказват; когато е съвсем очевидно, че могат да направят каквото решат, без значение дали ги искаш или не, те нямат нужда да го доказват.

— Докато ниските мъже… — настоя Роджър.

— Докато ниският мъж знае, че не може да направи нищо, ако не му позволиш, и това го подлудява, затова винаги опитва нещо, просто за да докаже, че може.

— Хм. — Роджър изсумтя гърлено по шотландски, което означаваше както одобрение на проницателността на Клеър, така и принципно подозрение към онова, което барманът може би искаше да докаже на Бриана.

— Благодаря — рече той на служителя, който плъзна квитанцията по плота към него. — Готова ли си, Бри?

Езерото беше спокойно и рибата не кълвеше много, но бе приятно във водата, докато августовското слънце сгряваше гърбовете им, а ароматът на малинаци и стоплени борове лъхаше от близкия бряг. След обилния обяд им се доспа и не след дълго Бриана се сви в лодката и заспа, положила глава върху сакото на Роджър. Клеър седеше на кърмата и примигваше, но още беше будна.

— Ами ниските и високите жени? — попита Роджър, възобновявайки предишния им разговор, докато се носеха бавно през езерото. Погледна през рамо към изумително дългите свити крака на Бриана. — Същото ли е? Дребните са злобни?

Клеър поклати замислено глава, къдриците ѝ започваха да се изплъзват от фибата.

— Не, не мисля. Като че ли не е свързано с ръста. Мисля, че по-скоро зависи от това дали приемат мъжете като врагове, или просто като мъже, и дали ги харесват.

— О, да не е свързано с освобождението на жените?

— Не, нищо подобно. През хиляда седемстотин четирийсет и трета видях същите отношения между мъжете и жените, каквито можеш да видиш и сега. С някои разлики, разбира се, в поведението, но не толкова в отношението към другия пол.