Даниел Суарес - Прилив

— Добре. Хубаво. Виждам, че не ми вярвате. Все пак ви моля да ми направите една услуга.

— Нямам такова намерение. — Тя предпазливо се зае да го заобикаля.

Мъжът хвана празната бирена чаша, оставена на монетния телефон до него, отдръпна ръка и каза:

— Сега моите отпечатъци се намират отгоре ѝ. Проверете ги. А това — в този момент той отскубна няколко косъма от косата си и ги пусна в чашата, — ще ви позволи да сравните ДНК.

— Приключихме ли?

— Подложете ги на анализ. Зная, че това ще отнеме време, затова да се срещнем точно след една седмица. Ще ви чакам в… — Няколко мига той се замисли. — В математическата библиотека на Колумбийския университет в Ню Йорк, в осем часа сутринта. Седнете на масата срещу сивото разпределително табло — край прозорците.

— Това няма да се случи.

— Ще се случи, щом потвърдите самоличността ми. Запомнете, осем сутринта след една седмица. Математическата библиотека в Колумбийския университет. До разпределителното табло. Елате сама.

— Не.

Мъжът започна да се отдалечава, но след първата крачка отново се извъртя и продължи да крачи заднишком:

— Зная, че не ми вярвате. За потвърждение мога да ви кажа подробности за взрива, които няма как да зная, ако не съм присъствал.

— Като погрешната бройка жертви?

— Онази нощ там имаше седми човек. Професор по физика от Принстънския университет, дошъл да прегледа работата ни. — За момент Грейди помълча в опит да си припомни нещо. — Човек на име Кулкарни. Самир Кулкарни. Предполагам, че той е изчезнал същата нощ. Не съм виждал да го споменават сред новините. Той беше там. Двамата с доктор Алкот се познаваха.

— Приятна вечер. — С тези думи Дейвис го остави.

Чудакът изчезна сред тълпата, а жената се отправи обратно към бара, където екипът ѝ се смееше на някакъв току-що разказан виц.

— Нали щяхте да ме спасявате, ако съм се била забавела?

Дуайт сви рамене:

— Когато става дума за жени и тоалетни, кой може да определи що е забавяне?

Всички отново се засмяха.

Но Томас забеляза изражението ѝ и стана сериозен.

— Какво има? Случило ли се е нещо?

Останалите агенти също оставиха чаши.

Денис Дейвис размаха ръце.

— Успокойте се. Някакъв психар ме издебна пред дамската тоалетна — бил ме видял по телевизията. Той твърдеше, че бил една от жертвите на Котън.

Другите се спогледаха объркано.

— Моля?

Дейвис кимна:

— Освен това каза, че Вършачите в действителност били отделила се федерална агенция.

Всички се засмяха и поклатиха глави.

— Дали да не го приберем? — замислено каза Томас.

— Няма как да прибираме всеки откачалник, който изниква насреща ми.

— Той изглеждаше ли опасен?

— Нямаше да го пусна да си върви, ако беше. Просто малко шашав. Казваше, че в атентата в Едисън имало и седми човек — принстънски професор по физика.

Останалите отново се засмяха, но Фауъл я погледна неочаквано сериозно.

— От Принстън?

— Именно.

— Миналата седмица двамата с Дуайт и прокурора преглеждахме доказателствата от атентата в Едисън. Спомняш ли си онези следи от гуми в снега?

Тя се опита да си припомни.

— Да, но не мисля, че тя доведе до нещо.

— Наистина не доведе до нищо. От лабораторията идентифицираха гумите — оказаха се стари, почти неизползвани днес.

Дуайт кимна:

— 175-SR14.

— Както и да е. Оказаха се стари. Помня, че с Дуайт прекарахме два дни да преглеждаме снимки от пътните камери. Имаше една кола, която изглеждаше достатъчно стара. „Мерцедес“.

— A240D — додаде Дуайт.

— Именно. Този модел използва гуми SR14.

Дейвис се облегна на бара.

— Да, сега си спомням. Но собственикът се оказа починал.

Фауъл остави бирата си.

— Починал две години преди взрива. Близките му дори не знаели за съществуването на колата. След атентата тя не е била засичана нито веднъж от камерите.

Дейвис се втренчи в него.

— Е, и какво? Вършачите са я използвали, за да достигнат до мястото и да се оттеглят, а после са се отървали от нея.

— Точно за това става въпрос. Образите от пътните камери са с ниска резолюция, но въпреки това ясно показват, че след експлозията в колата е пътувал само един човек.

Денис се замисли.

— Което означава, че онази нощ от мястото си е тръгнал и друг човек, отделно от Котън и следовниците му. А ние не сме споделяли информация с медиите за тази кола — продължи Фауъл.

— Започваш да ме притесняваш, Томас.

— Не казвам, че хахото, когото си срещнала, казва истината. Но е много вероятно от прокуратурата да изтича информация.