Даниел Суарес - Прилив

Томас Фауъл се отпусна в креслото си и се протегна.

След момент прозвуча гласът на друг мъж.

— Да, ще изчакам.

И след няколко секунди заместник-директорът се обади.

— Агент Дейвис.

— Да, сър. Извинявам се за прекъсването. Просто ми се налагаше да… Както и да е. Слушам ви, сър.

— Господин Грейди ви е помолил да се срещнете с него в Ню Йорк — следващата седмица в Колумбийския университет. Така ли е?

Дейвис изтръпна.

— Откъде знаете това, сър?

— В момента изпълняваме изключително деликатна операция, агент Дейвис. Вашата работа по делото на Котън още не е приключила, но за момента ще ви поставим временно под назначението на специален отдел. Ние искаме да се срещнете с господин Грейди. Вашите началници бяха уведомени. Евентуалните конфликти с графика ще бъдат разрешени от наша страна. Вие ще се явите в убежище в Ню Йорк. Не трябва да се свързвате с тамошния отдел или да обсъждате това с други, освен с преките си началници за тази операция. Разбрахте ли?

Дейвис колебливо погледна към Фауъл и кимна.

— Разбирам, сър.

— Писмото, което изпратих току-що, съдържа инструкции с мястото, от което ще вземете самолета си и ще се срещнете с временния си началник. Мога ли да разчитам на съдействието и на дискретността ви, агент Дейвис?

— Да, сър, само че…

— Да?

— Не разбирам какво става, сър? Това наистина ли е Джон Грейди? И каква е връзката с Котън?

— Мога да ви кажа, че това не е Джон Грейди. Останалото е поверителна информация. Единствената причина да ви включваме, е вече осъщественият контакт. Но трябва да знаете, че той е опасен. Затова трябва да изпълнявате точно нарежданията на временния си началник, когато пристигнете в Ню Йорк. Ще мога ли да разчитам на вас, агент Дейвис?

Тя бавно си пое дъх.

— Да, сър. Разбира се, че можете да разчитате на мен.

Греъм Хедрик седеше в креслото си, загледан в залива край Хонконг. Кораби бавно разораваха проблясващите води под тях. Със стиснати зъби той изслушваше доклада за бягството на Грейди.

— Грейди не е направил всичко това сам, директоре. Имал е помощ.

Началникът на придружавалия затворника отряд, клонинг на име Бета-Ипсилон, нервно стоеше пред бюрото. Старшият Морисън стоеше недалеч, по-разгневен и от самия директор.

— Нямахме никакви основания да очакваме, че той ще притежава обездвижваща мъгла.

— Подложихте ли го на сканиране, преди да го качите на борда? — кресна Морисън.

— Разбира се, сър.

— Лично ще проверя архивите.

— Сканирахме го, сър.

— Тогава не разбирам как е станало. Да не искаш да кажеш, че някой от хората ти е помагал на Грейди?

— Не, сър. Някой от затвора трябва да му е помогнал. Колата беше чиста. Свръхзвуковият транспорт бе чист.

Морисън доближи лице до неговото.

— Намекваш, че пазачите от изолационния комплекс имат достъп до нерегистрирани джаджи?

— Не зная, сър.

— Тамошният гарнизон няма достъп дори до технологии от осмо ниво.

Хедрик завъртя креслото си към младия офицер.

А Морисън остави проблясващ диамант върху плота на бюрото му:

— Търсещият екип е открил диаманта в една вентилационна шахта.

Директорът взе диаманта, огледа го и премести поглед към младия клонинг.

— Да смятам ли, че Джон Грейди го е изчовъркал от гръбнака си на място?

— Нямам представа, сър.

— И как изобщо той е научил за съществуването на този имплантант?

Откъм тавана долетя гласът на Варуна:

— Бета-Ипсилон казва цялата известна му истина, директоре.

Морисън изсумтя:

— Един честен идиот пак си остава идиот.

— Татко, нямаше как да предвидим…

— Купето беше напръскано с наблюдателна прах. Зная, че всички вие сте гледали бейзболен мач, наместо да бдите над затворника. Разполагам с пълния видеозапис. На него ясно се вижда мъглината, прикрепена към шията му, на която вие изобщо не сте обърнали внимание.

— Скенерът каза, че той е чист.

— Някой хитър кучи син е изработил нерегистрирана нанотехнология. По тази причина се изпълнява една процедура, наречена „претърсване“. При нея човек използва ръцете и очите си.

— Ние го претърсихме.

— Колко пари взе той от портмонето ти?

Клонингът неочаквано се засрами.

— Не зна…

— Да, и това видях. Колко, питам?

— Към четиристотин долара, сър.

— Взел ти е всичките пари.

— Може би още толкова в чужда валута.

— Ти си срам за моя геном.

— Татко…