Даниел Суарес - Прилив

— Опитай да го потърсиш като цитат.

Тя огради термина в кавички и повтори търсенето. Този път нямаше нито един резултат.

Фауъл сви рамене.

— Защо изобщо ги търсим?

— Онзи Грейди ми спомена за тях. Това била федералната агенция, която го отвлякла.

Другият се подсмихна.

— Щом става дума за свръхсекретна агенция, надали тя ще бъде включена в списъка.

— Аз не вярвам на историята му, Томас, но искам да видя дали такава организация наистина съществува.

— Ще го пусна за издирване. — Той отвори собствения си лаптоп. — Какво ще правим, ако другата седмица по това време не сме го прибрали?

— За срещата в Колумбийския университет ли говориш? Първо бих искала да видя резултатите от ДНК анализа.

— Ти наистина ли възнамеряваш да отидеш?

— Най-вероятно.

— Ами показанията за следващата седмица?

— Ще ги променим.

— Денис, няма да отидеш да се срещнеш с него сама.

— Не, разбира се. Ще използваме екип. Става дума за университетска библиотека, така че мястото е достатъчно оживено. Ще има и охранителни камери. Ще можем да видим приближаването му. Има нещо друго, което ме терзае. Става дума за Котън — как той успяваше да изчезва безследно за толкова дълго. И многобройните му безлики следовници, които никога не допускаха грешки.

— Тоест?

— Просто се опитвам…

— Ние арестувахме трима от хората му заедно с него.

— И никой от тях не изглеждаше особено интелигентен. И тримата имаха купища предишни провинения.

Фауъл се засмя горчиво.

— Започваш да ме плашиш.

— Просто всичко това е прекалено странно.

В този момент стационарният телефон на Дейвис зазвъня. Тя погледна към екрана му и се сепна.

— Томас…

— Какво?

Тя протегна ръка към слушалката.

— Обаждат се от Вашингтон.

— От главната квартира на ФБР? — Той погледна към часовника си.

При третото позвъняване тя вдигна телефона.

— Денис Дейвис слуша.

— Агент Дейвис, изчакайте да ви свържем със заместник-директор Ройс.

Тя пребледня.

— Да, ще изчакам. — Дейвис покри говорителя и погледна към Фауъл. — Заместник-директорът.

Другият я изгледа объркано.

— На ФБР?

— Не, на операта!

Наложи ѝ се да почака около десет секунди, преди в слушалката отново да се разнесе глас.

— Денис Дейвис.

— На телефона, сър.

— Тази вечер с вас се е свързал човек, представящ се за Джон Грейди. Така ли е?

Дейвис се навъси към Фауъл — който се намръщи в отговор, защото не знаеше какво става.

— Да, сър. Снетите отпечатъци съвпадат. В момента извършваме ДНК тест върху сноп коса.

— Разполагате ли с информация за настоящото му местоположение?

— За момента не, сър. Изготвяме заповед за издирване.

— Не избързвайте. Той каза ли защо се свързва с вас?

Дейвис замълча за момент, погледна към Фауъл и каза:

— Моля да ме извините, сър, но трябва да се отзова на нещо неотложно. Може ли да се обадя в кабинета ви след минутка? Искрено се извинявам, сър.

За момент последва мълчание.

— Обадете ми се колкото може по-скоро, агент Дейвис.

— Благодаря ви, сър. Още веднъж се извинявам. — Тя постави слушалката обратно.

Фауъл се взираше в нея.

— Да не си се побъркала?

Дейвис се надигна и започна да търси вътрешния телефонен указател на ФБР.

— Нито дума, Томас. Би ли ми помогнал да намеря указателя?

Той започна да търси в лаптопа си.

— Не разбирам, Денис.

— Във Вашингтон минава полунощ. Защо още не са се оттеглили по това време? — Тя погледна към него. — Не го търси в компютъра. Искам нещо отпечатано, за предпочитане от няколко години.

— Ти наистина започваш да си губиш ума.

— Ето! — Тя свали малка книга от един рафт и започна да търси сред нея.

— Най-вероятно ще бъде в началото. Близо до знака на Бюрото…

Разнесе се тихо иззвъняване: във входящата кутия на пощенската ѝ програма току-що бе пристигнало ново писмо, изпратено по вътрешната мрежа. Копие от него бе изпратено до чикагския ръководен специален агент. Темата му гласеше „Специално назначение от първостепенна важност“.

— Проклятие. — Тя откри номера на главната квартира на ФБР и го набра. — Такава идиотка съм…

Фауъл се приведе към екрана на лаптопа ѝ.

— Получила си спам от заместник-директора. Да го изтрия ли?

— Много смешно. — Тя зачака някой от операторите да вдигне. — Обажда се специален агент Денис Дейвис, за да продължа разговора си със заместник-директор Джефри Ройс. — Тя замълча. — Смятам, че още е в кабинета си. — Нова пауза. — Да, ще изчакам.