Даниел Суарес - Прилив

— И?

— Никъде сред образите не присъства човек с лицето на Грейди.

Хедрик размаха ръце.

— Тогава реших да потърся самата агент Дейвис. Реших, че той трябва да я е следил известно време, изчаквайки най-подходящия момент да се свърже с нея. Тогава открих това. — Тя избра едно видео, разшири го и го постави на пауза.

Образът беше далеч от резолюцията, постижима за записващите устройства на БКТ, но пак бе достатъчно ясен. Той показваше късо подстригана жена, която вървеше заедно с още неколцина мъже в костюми по оживен чикагски тротоар. Червен правоъгълник ограждаше жената.

Но Алекса посочи не към нея, а към мъжа със суитшърт, който вървеше на няколко метра зад нея. Лицето на мъжа ясно се забелязваше сред тълпата, защото бе скрито от ярка светлина.

Хедрик се навъси объркано.

— Какво е това, което ми показваш? И как е възможно човек да крачи с такъв блясък сред тълпата, без да привлича внимание?

Алекса погледна към тавана.

— Варуна, би ли обяснила заснетото?

Безтелесният глас на изкуствения интелект веднага се отзова.

— Разбира се, Алекса. Това е слабост на наблюдателните системи, от която за първи път са се възползвали затворниците от изолационния комплекс. Използван е от тях като начин да преодолеят ранните системи за лицево разпознаване.

Хедрик присви очи.

— Използван от затворници?

— Да. Устройството представлява очила с прикрепени към тях светодиоди. Тяхното късовълново инфрачервено излъчване притежава дължина на вълната приблизително 850 нанометра. Това е светлина, която остава невидима за човешкото око, но съвпада със спектралната чувствителност на камерите и базираните на силиций фотодетектори. Носенето на тези очила прави невъзможно измерването на лицевите черти.

Хедрик многозначително се обърна към Морисън.

— Видно е, че Грейди е получил помощ. В изолационния комплекс става нещо.

Алекса ги погледна.

— Какво ви кара да мислите така?

— Морисън ще се погрижи за това, Алекса. Ти се съсредоточи върху намирането на нашия Грейди.

— Без системите за лицево разпознаване това ще се окаже трудно.

— Ами онази Дейвис?

— От момента на съвпадналите отпечатъци тя се намира под постоянно наблюдение от страна на нашите ИИ. Лаптопът и клетъчният ѝ телефон също се следят. Господин Грейди е поискал тя да се срещне с него в математическата библиотека на Колумбийския университет след една седмица. Аз си позволих да използвам компютрите ни, за да я упътя през официални канали да се срещне с Грейди в Ню Йорк. Тя ще се намира под командването на специален отряд. — Алекса прокара ръка през въздуха и премести виртуален документ към бюрото на директора.

Хедрик го прочете — това беше електронно писмо от заместник-директора на ФБР, което нареждаше Денис Дейвис да се яви в специално нюйоркско убежище.

— Щом знаем къде ще бъде Грейди, защо да я замесваме? — попита той.

— Грейди може да не се появи, ако не я види на мястото на срещата.

Хедрик повдигна очи от файла.

— Но защо Ню Йорк?

Алекса затвори всички холопрозорци.

— Бъртранд Алкот, неговият ментор, е бил преподавател по физика в този университет. Грейди не е бил студент там, но е посещавал учебното заведение. Предполагам, че той все още има приятели в околността. Или разполага с някакво близко скривалище.

— Накарай компютрите да наблюдават всички пунктове, с които той би могъл да е имал връзка в миналото. Може нещо да излезе от това. Предишните му адреси. Местата, които е посещавал през последните десет години. Искам всички, с които той някога е влизал във връзка, да се намират под постоянно наблюдение. — Подир това той се обърна към Морисън. — Приготви хората си за маскарада. Щом Грейди изникне, грабнете го.

Морисън кимна.

— Още ли ти трябва жив?

— Да, по дяволите! — Хедрик се обърна към Алекса. — Справила си се отлично, Алекса.

— Бих искала да взема участие в тази операция, Греъм.

Той я погледна изненадано.

— Това не зависи от мен, Алекса. — Директорът се обърна към Морисън.

— Не.

— Заслужила съм си правото да присъствам. Господин Грейди представлява сериозен риск за нас и за обществото. Мисля, че той ще се вслуша в мен.

— Пак ли ще се връщаш към предишните си номера? И на него ли смяташ да завъртиш главата? — каза Морисън.

Хедрик енергично клатеше глава:

— Ти си прекалено ценна, Алекса. Не можем да те излагаме на риск.

— И освен това не се нуждаем от помощта ти — добави ветеранът.