Даниел Суарес - Прилив

Онзи от ЦРУ кимна.

— Нашите научни екипи преценяват, че от БКТ разполагат с приблизително шестдесет години технологично превъзходство, като разликата се увеличава все по-бързо. Но да погледнем от добрата страна: Бюрото съществува успешно повече от петдесет години. Неговите служители няма да допуснат избухването на ядрена война. Не питайте откъде зная, защото не ми е позволено да говоря на тази тема. Достатъчно е да кажем, че те са съсредоточили вниманието си към дългосрочния план. Нима вие искате да поемете тяхната дейност? Аз лично нямам подобно намерение. Достатъчно работа си имам и със сегашните задължения.

— Никой не би трябвало да притежава подобна власт.

— Те вече знаят какво замисляте. — Заместник-директорът на Централното разузнавателно управление посочи към Макалън. — Вие изпратихте Бил, а те ви отговориха.

Всички присъстващи се обърнаха към Макалън.

Монахън започна да потропва с пръсти по масата.

— Бил, ти си единственият, който се е срещал с Греъм Хедрик. Какво смяташ?

Въпросният приглади брадичка.

— „Срещал“ не е точната дума. Срещнах се не с него, а с неговия образ.

— Добре. Какви заключения вадиш от видения образ?

— Той беше изключително самонадеян. Изобщо не изглеждаше притеснен от евентуалните ни постъпки.

— Според теб какво ще се случи, ако оставим Бюрото му на мира?

Макалън си пое дълбок дъх.

— Мисля, че преимуществото им ще продължи да се увеличава и ще ги постави в позиция да определят бъдещето за поколения наред. И мисля, че подобно нещо не е допустимо. Изобщо не е допустимо.

От близнаците Денис Дейвис я побиваха тръпки. Така тя бе започнала да нарича почти сходните, високи, руси и мускулести дебеловрати мъже от специалния отряд. В действителност те бяха единствените членове от специалния отряд, които тя бе виждала до момента. Единият се казваше Тод, а другият се казваше Джейсън. И двамата бяха в края на двадесетте, но въпреки това изглеждаха напълно привикнали да изискват подчинение. Тяхното поведение определено загатваше, че всички край тях са техни подчинени. Като федерална версия на близнаците Уинкълвос. Макар че Дейвис не бе чувала за близнаци, които работят във ФБР — подобна двойка не би останала незабелязана.

Определено личеше, че тези двамата притежават сериозни връзки във Вашингтон, защото действаха с пълно безгрижие, без да се съобразяват с никого. И нямаха никакви бюджетни проблеми. И бяха отклонили агент Дейвис насред приготовленията за мащабно дело, без да последват никакви оплаквания от страна на началниците ѝ.

Тя и близнаците се намираха в един от кабинетите в сградата за международни дейности на Колумбийския университет, разположена на ъгъла на „Амстердам“ и Сто и осемнадесета улица — десететажна бетонна сграда, чийто архитект очевидно бе черпил вдъхновени от някой парен радиатор. Постройката се намираше в един от краищата на кампуса, срещу библиотеката, определена от Грейди като мястото на срещата. През последните два дена агентите бяха изчаквали тук.

Дейвис седеше отегчена, а близнаците разговаряха по клетъчните си телефони с някакви невидими представители на отряда — довършваха последните приготовления. Очевидно те разполагаха с хора, готови да я подкрепят при нужда. И все пак асиметричността в осведомяването бе тревожна. От пристигането ѝ насам двамата не ѝ бяха разяснили нищо за предстоящата операция.

Един от близнаците отпусна телефона си. Тя така и не се бе научила да ги различава, дори и при поредното съобщаване на имената. Така разговорът с тях бързо се бе превърнал в гадаене.

Дейвис безшумно прочисти гърло и си погледна часовника.

— Вече е седем и половина. Ще са ми нужни петнадесет минути да стигна до библиотеката, така че е време да получа инструкции.

Тод — а може би Джейсън — я погледна объркано, преди да кимне.

— Да. Всъщност от теб се иска единствено да отидеш на мястото на срещата. Пътят до математическата библиотека ти е известен. Запозната си с плана на етажа; виждала си снимки на масата, на която трябва да седнеш.

— Така е. Но ми бе казано, че заподозреният е опасен.

Тод сви рамене.

— Тогава бъди внимателна.

— Не зная къде се намират подкрепленията ми. Не сме обсъдили радиопротоколите, сигналите за…

— Това не е необходимо.

Тя започваше да се изнервя.

— Бих искала да получа някаква информация. В крайна сметка аз убедих заподозрения да дойде тук. Сега вие бихте могли да ми кажете как така той е още жив и по какъв начин това ще се отрази на делото. Аз обвиних Ричард Котън в убийството на Грейди, а сега ми предстои да се срещна с Грейди. Разбирате ли защо искам да зная какво става?