Даниел Суарес - Прилив

Може би отрядът вече бе заловил Грейди. Колко щеше да им отнеме да ѝ съобщят? Предвид склонността им да споделят детайли, надали щяха да го сторят веднага. Затова тя се обърна към прозореца, като внимаваше лицето ѝ да остава видимо. И неспокойно се намести в стола си.

Тогава тя чу глас.

— Агент Дейвис, радвам се, че дойдохте.

Тя рязко премести очи, но не видя хора.

— Погледнете надолу. Решетката близо до пода.

Дейвис погледна надолу, под масата, където действително имаше викторианска чугунена решетка. Тя се приведе.

— Господин Грейди?

— Да.

Тя беше впечатлена.

— Очевидно е, че добре познаваш тази постройка. Затова ли поиска да се срещнем тук? Нямаш ли ми доверие?

— Недоверието ми не е насочено към вас, а към БКТ. Те вероятно знаят, че съм се свързал с вас, и най-вероятно наблюдават.

Денис Дейвис повдигна вежди.

— И как от Бюрото ще знаят това? Аз не съм казвала на никого.

— Провели сте лабораторни изследвания. Мисля, че те наблюдават всичко, свързано дори индиректно със случая Котън.

— Как?

— В момента това не е важно. Трябва да ме изслушате.

— Слушам.

— Нещо необичайно случвало ли се е след последната ни среща? Някой свързвал ли се е с вас?

Това я накара да се поколебае за момент, преди да отговори.

— Не.

— Това е добре. Но пак трябва да бъдем предпазливи.

Тя се огледа.

— Къде си? Как да стигна до теб?

— Трябва да приемем, че те ни наблюдават. Затова, щом се надигнете, движете се бързо. Но най-напред слушайте внимателно. От лявата ви страна има авариен изход, близо до таблото. Виждате ли го?

Тя действително видя бяла метална врата в отсрещната страна на помещението.

— Да.

— Минете през нея. Ще се задейства аларма, но вие не ѝ обръщайте внимание. Слезте до мазето и завийте надясно. В края на тамошния коридор ще видите огромна метална врата с нитове. Много стара. Върху нея има надпис: „Забранено за неоторизиран персонал“.

— Добре.

— Оставил съм я отключена. Аз ще ви чакам там. Вървете, агент Дейвис. Тръгнете сега.

Дейвис започваше да си мисли, че един разговор на четири очи с Грейди, далеч от близнаците, е изкусителен. Колкото и побъркан да звучеше този човек, очевидно той беше важен за онези от Вашингтон. И тя трябваше да научи истинската му връзка с Котън. Може би някой събираше луди хора и ги използваше като прикритие. А може би това беше капан, подготвян ѝ от Вършачите.

— Преди да направя това, бих искала да ти задам един въпрос…

В един от оперативните центрове на БКТ седеше наблюдател Мю-Тав, обграден от множество холоекрани. Една от прожекциите изобразяваше цялата математическа библиотека на Колумбийския университет и включваше миниатюрна Денис Дейвис, приведена над работно бюро. Още преди дни невидими наночастици бяха покрили стените и тавана на тамошното помещение. Те притежаваха способността да предават звук и картина в реално време и точност до милиметри. Звуците от всички краища на библиотечната зала се записваха — за това свидетелстваха образите на десетки потрепващи скали.

Мю-Тав извъртя образа и задейства квантовата си връзка с поддържания от него екип.

— Алфа, настъпи промяна в ситуацията: Дейвис започна да говори с някого.

Отговори му глас, веднага идентифициран от компютрите, грижещи се за к-връзката — Ета-Капа.

— Център, залата е празна.

Мю увеличи образа, принуждавайки Дейвис да придобие естествен размер. Това увеличение с нищо не промени яснотата му. Диспечерът измени ъгъла, за да се убеди, че тя говори, преди да усили звука.

— А той е: какво възнамеряваш да правиш? — казваше в този момент Дейвис.

— Вижте, сега не е моментът за този разговор. Просто направете каквото ви казах.

Мю поклати глава и отново каза:

— Не, Алфа, тя вече разговаря с него. — Върху един от екраните изникна предупреждение. — Компютърът току-що потвърди, че гласът принадлежи на Грейди. Имаме контакт.

— Център, сканираме целия радиоспектър. В помещението има два клетъчни телефона, недалеч в сградата има безжична мрежа, но в момента не протича никакъв обмен на информация, включително криптирана.

Мю превключи на инфрачервени лъчи. Този режим показваше единствено топлината на Дейвис. И ултравиолетовият режим не му показа нищо различно.

— Не виждам невидими обекти, но ви казвам, че той разговаря с нея. Той е там. Прикрива се с помощта на някаква технология, която е непозната за нас.

Мю се обърна към друг прожектиран образ, показващ триизмерна карта на кампуса, обновявана в реално време. Върху нея личаха местоположенията на всички агенти на Бюрото (сини точки) и околните цивилни. Ета-Капа се намираше в един кабинет на най-горния етаж на сградата на математическия факултет, заедно с още шестима оператори. Целият периметър бе покрит.