Даниел Суарес - Прилив

— Трябва да разбием вратата.

Ета се обърна към него.

— Нима? С несмъртоносни технологии от четвърто ниво? — Той отново ритна вратата. Със същия успех можеше да изрита локомотив.

К-връзката отново оживя.

— Екипи „Чарли“ и „Ехо“, заемете позиции на обновените координати.

Ета не се присъедини към оттеглящите се — той бе започнал да рови из джобовете на панталона си.

— Ета! — повика го Ро.

— Проклет да съм, ако се върна при татко с празни ръце! — Той извади малък черен куб, обвит в полупрозрачен материал.

Останалите бяха спрели и го наблюдаваха заинтригувано.

Ро се приближи до него.

— Това каквото си мисля ли е?

— По-добре е да искам прошка, отколкото разрешение.

— Откъде го имаш?

— Това не е от значение.

Връзката отново се задейства.

— Екип „Чарли“, тук Център. Заемете…

Ета изключи комуникатора си.

— Намираш се далеч от дома, друже.

— Не се дръж като женка. — Ета почисти участък от стоманената врата и притисна черното кубче върху нея. Устройството веднага прилепна. — Ще продължим и ще спипаме Грейди.

— Това е забранена за мисията нанотехнология. Не ни е разрешено да…

— Терминален кинематичен механосинтез. Обещавам, че това няма да разруши света. — Той блъсна Ро назад и го изгледа гневно. — Тази мисия няма да се провали, разбра ли ме?

Останалите ги наблюдаваха мълчаливо.

Ета повдигна спектрометър и започна да сканира стените с широкия му лазерен лъч.

— Ета…

— Млъкни!

Над китката му изникна холоменю, изброяващо вариантите, предоставяни от наличните в околността материали. Той повдигна очи и се усмихна.

— Верижен голем ще бъде!

В отговор на няколко избрани настройки черният куб неочаквано заблестя ярко и потъна в стоманената врата. Устройството започна да разяжда метала сред оглушително съскане. Блясъкът трептеше. Ивици черен материал започнаха да се стичат от краищата на нарастващото обгаряне. Тези ивици се извърнаха и започнаха да се сплитат във вериги. Имаше известна отлика: отделните брънки не бяха сключени една в друга, а просто се допираха под влиянието на някакъв магнетизъм.

По-голямата част от металната врата бе изчезнала; процесът се пренасяше към рамката и пантите. Парчета ръжда и мръсотия се трупаха на прага ѝ.

Кинематичният автоматон се надигна сред образувалата се в рамката на вратата пролука. Металните му нозе дрънчаха върху бетонния под.

Ета посочи към тунела отвъд и се обърна към лицето от брънки.

— Максимална скорост. Човешка цел. Акустично проследяване…

Крачеща сред безкрайния проход, Дейвис разсъждаваше на глас:

— Нюйоркският отдел би трябвало да наблюдава тези тунели.

Грейди се обърна за момент.

— Какво имате предвид?

— Просто съм изненадана, че са оставили тунелите без наблюдение.

— Това не е ФБР, а БКТ. Те може да притежават по-добри технологии, но не всякога знаят как да си служат с тях.

— Къде отиваме?

— Под сградата на физичния факултет. Поне това си спомням.

— Често ли си слизал тук?

— Така влизах на територията на университета. Мисля, че известно време съм живял в тамошното подземие. То е свързано с тунелната мрежа.

В момента двамата вървяха сред далеч по-модерен поддържащ коридор, където тръбите бяха оцветени и обозначени. Пара с ниско налягане; охладена вода. Имаше и стрелки, които указваха посоката. Наоколо висяха снопове електрически и мрежови кабели.

— Грейди, трябва да ми кажеш какво става.

— Зная, че звучи налудничаво, но всичко онова, което ви казах в Чикаго, беше истина. Бюрото за контрол над технологиите съществува. И представителите му са много опасни.

— Но защо са избрали да се занимават с теб? Не искам да прозвучи обидно, но твоите научни постижения не са особено забележителни.

Той отново се обърна.

— Защото те са се погрижили за това. Те знаеха над какво работя. Те разполагат с компютри, които издирват определени хора. Лица, които са на път да постигнат забележителни открития. Хора като мен.

Дейвис си припомни навика на Котън да избира дребни и непроявили се учени.

— Бюрото е било основано през шестдесетте години на миналия век и в продължение на десетилетия е събирало висши технологии. Ако знаехте какви са същинските постижения на човешката мисъл, агент Дейвис… Вие не бихте ми повярвали, дори и ако ви кажех.

При едно разклонение той зави надясно. Наложи им се да привеждат глави заради сноп тръби.

— Внимавайте. Тези тръби са горещи.