Даниел Суарес - Прилив

В един момент те пропълзяха през прашна вентилационна шахта и изникнаха в мазето на някаква друга университетска постройка. Тук бяха струпани различни строителни материали.

— Това е факултетът по физика. Тук би трябвало да можем да напуснем незабелязани.

— И къде ще отидем?

Грейди колебливо намести раницата си.

— Трябва да измисля какво да кажа на началниците си. — Тя повдигна ръка. — Зная, че нещо се е случило. Това вярвам. Но просто…

— Котън. Котън е ключът.

Тя го погледна неразбиращо.

— Уредете ми разговор на четири очи с него. Записван. Той работи за Бюрото. Той знае кой съм.

— Котън работи за БКТ?

— Доверете ми се.

— Очаква го доживотен затвор без право на замяна. Какво би могъл да му предложиш ти?

— Не вярвам, че той наистина ще излежи присъдата си. Но ако от БКТ решат, че той е станал информатор, това би го изправило пред сериозна заплаха. И той отлично знае това. Ако си послужа с тази заплаха, ако той реши, че бившите му колеги са се насочили срещу него, Котън може и да ни помогне.

— Ако това, което казваш, е истина, ще си спечелим силни политически съюзници. — Тя се замисли. — Ще се опитам да уредя разговор с Котън. Макар че ще си имам проблеми за нещо, за което премълчах.

Грейди я погледна с подозрение.

— Какво имате предвид?

— По-рано те излъгах. След като пуснах отпечатъците ти за анализ, с мен действително се свързаха хора. Те ме изпратиха тук, за да се срещна с теб — заедно с двама руси близнаци от столичния отдел и цял екип, който така и не видях. Те трябваше да те заловят, щом се появиш.

Ученият я наблюдаваше внимателно.

— Но вие не ме предадохте. Защо?

— Не зная. Нещо не се връзваше.

— И какъв е следващият ни ход?

— Ще се разделим. Така ще бъде по-безопасно. В момента така или иначе не съм в състояние да те защитя. И не мога да остана в Ню Йорк.

— А ще ми помогнете ли?

— Да. Да се срещнем отново в Чикаго, при Котън. Ще можеш ли да се върнеш благополучно? Трябват ли ти пари?

— Парите не са проблем.

— Можеш ли да се придвижваш необезпокоявано?

— Съзаклятниците ме научиха как да се укривам от наблюдението на Бюрото. За неговите наблюдателни системи аз съм просто побъркан бездомник.

— Хубаво. Аз имам партньор на име Томас Фауъл. Можеш да му имаш доверие. На няколко пресечки от федералния съд в Чикаго има стар квартал. Между „Харисън“ и „Стейт“. Моят партньор ще те намери.

Грейди я хвана за ръкава.

— Не се доверявайте на каквато и да било електронна комуникация. И не говорете за това на територията на федералните служби.

— Ще бъда предпазлива.

Ученият протегна ръка.

— Оценявам риска, който поемате с мен, агент Дейвис.

Тя стисна десницата му.

— Не зная дали мога да вярвам на собствените си очи, но ако казаното от теб е истина, готова съм да те защитавам с живота си.

Разнеслият се сред мрака женски глас сепна и двама им.

— Ти никога няма да успееш да превърнеш Ричард Котън в информатор, Джон.

Дейвис и Грейди се извърнаха към красива чернокоса жена с пронизващи сини очи, която тъкмо пристъпваше в светлината на една от лампите. Дейвис никога не бе виждала толкова красива жена. Освен това непознатата притежаваше добър вкус, защото якето и панталоните по съвършен начин обгръщаха фигурата ѝ. Тя излъчваше стил. Харизма.

Грейди направи крачка назад, видимо стреснат.

— Алекса? Как ме откри?

— Обикновена дедукция — нещо, в което децата на Морисън не са особено добри. Младият Джон Грейди е бил арестуван за навлизането в подземията на Колумбийския университет. Там охраната се натъкнала на импровизираната му палатка.

Забелязала уплаха върху лицето му, Дейвис изтегли пистолета си и го насочи към жената, която бе започнала да се приближава.

— Горе ръцете! ФБР!

Красивата жена повдигна вежда.

Грейди стоеше безмълвен.

— Бягай, Грейди. Аз ще я арестувам.

Той се поколеба.

— Върви, да те вземат мътните!

Той кимна.

— Бъдете внимателна. Тя е генетично подобрена.

И изчезна. Дейвис се навъси.

— Генетично подобрена?

Красивата жена не гледаше към нея, а след бягащия учен. Тя направи опит да го последва.

Дейвис освободи предпазителя.

— Спри или ще стрелям.

Жената се намираше на три метра от нея. Тези думи я накараха да хвърли кос поглед към въоръжената.

— Аз също съм федерален служител. Този човек е избягал престъпник.

— Легитимирай се. — Дейвис пипнешком извади клетъчния си телефон, само че под земята нямаше сигнал.