Даниел Суарес - Прилив

Жената повдигна ръце.

— За съжаление, това е поверителна информация.

— Тогава ще трябва да те арестувам. Обърни се. Ръцете на тила.

Другата се обърна, подмятайки:

— Грейди не е това, за което се представя.

— Мълчи! — Дейвис откачи белезниците от колана си и се приближи към жената. И остана изненадана от връхлетялата я възбуда: гореща вълна, разпространила се върху кожата ѝ. Тя искаше да изпълни процедурата по самостоятелен арест, да закопчае дясната ръка на жената, докато задържа оръжието насочено. Само че не можеше да се съсредоточи. В действителност предпочиташе да целуне тила на непознатата.

Последва неестествено бързо движение, с което жената се извърна, издърпа оръжието право от ръката на агента и го захвърли. Пистолетът издрънча някъде в мрака.

— Както казах, двете не сме врагове. — Жената погледна към изхода. — Сега ще те помоля да ме извиниш.

Дейвис застана на пътя ѝ.

— С теб още не сме приключили, Алекса. Нали така ти беше името?

— Не е препоръчително да се биеш с мен, агент Дейвис.

— Арестувана си. Можем да го направим по лесния начин или по трудния.

— Но ние с теб сме на една страна.

— Не мисля.

Дейвис се опитваше да се съсредоточи. Тя се чувстваше виновна за лъстивите си мисли и умишлено си припомни лицето на любимата си. Тя обичаше Трейси. Искаше да започне нов живот с нея.

Тогава Алекса се хвърли напред и придобитите инстинкти се задействаха. Дейвис притежаваше втора степен черен колан по крав мага и бе използвала тези си умения и преди. Тя избегна удара, насочен към слънчевия ѝ сплит, и понечи да дръпне ръката на Алекса.

Наместо това самата Дейвис получи няколко силни удара по главата. След няколко мига тя установи, че се надига от пода, покрита с прах, с разцепена устна и писнали уши. Въпреки това тя отново зае бойна поза и застана на пътя на Алекса.

Последната се навъси.

— Не искам да те наранявам, агент Дейвис. Ти си много отдадена на работата си.

— Хубаво. Тогава не мърдай. — Денис рязко се приведе, за да изтегли късоцевен револвер от кобура на глезена си.

Още по времето на изправянето ѝ Алекса вече връхлиташе върху нея, за да сграбчи шията ѝ с едната си ръка, а другата да обвие около въоръжената китка. И през цялото това време Дейвис продължаваше да изпитва вълнение от близостта на противничката си. Не, това беше някаква лудост.

Алекса едва не строши китката ѝ, докато избиваше второто оръжие.

Тази жена изглеждаше толкова крехка, а ръцете ѝ притежаваха стоманена сила. Ужасяваща сила. Дейвис отхвърча три метра назад, захвърлена, но успя да се претърколи и да се изправи на крака.

Алекса пристъпи напред.

— Приключихме ли вече?

Дейвис изкрещя и се втурна напред, нанасяйки подвеждащ удар към челюстта на противничката си. В последния момент тя замахна за същинския удар в стомаха. С видима небрежност Алекса улови юмрука ѝ, изви ръката ѝ и отново запрати Дейвис на пода.

— Не ми е приятно да те наранявам.

— Върви на майната си. — Дейвис се претърколи назад и атакува отново.

И тези ѝ удари не успяха да намерят целта. Алекса отново я сграбчи за врата и с една ръка я повдигна във въздуха. Дейвис започна да се задушава и да се мята в напразни опити да се освободи. Смайващите сини очи, вперени в нейните, не съдържаха никакъв гняв.

В армията Дейвис бе шампионка по бокс. Тази манекенка току-що я бе надвила без никакъв проблем.

— Наистина не искам да те нараня, агент Дейвис. Онова, което ние правим, е за добро. Повярвай.

В този момент Дейвис изгуби съзнание.

Грейди повдигна качулката си и си сложи чифт модифицирани предпазни очила. Очилата имаха инфрачервени светодиоди, задигнати от обикновени сензори за движение. Той бе сглобил това устройство благодарение на инструкциите, оставени му от съзаклятниците.

Физикът задейства светодиодите, захранвани с батерии, и се сля сред минувачите на Сто и двадесета улица. Очилата му придаваха малко налудничав вид, но пък в Ню Йорк това само окуражаваше останалите да го подминават. Това напълно съвпадаше с желанията му.

Сега му предстоеше да открие безопасен начин да се върне в Чикаго, но на фона на случилото се току-що този проблем изглеждаше дребен. Поне сега той имаше на какво да се надява. Бе успял да привлече на своя страна човек от изпълнителната власт и да го убеди, че казва истината.

Грейди небрежно погледна назад, за да се увери, че не го следят.

И със смайване видя Алекса да търчи по тротоара грациозно стотина метра зад него.