Даниел Суарес - Прилив

За негово удивление, Алекса не го последва.

В обширния офис на Греъм Хедрик бе изникнала видеостена. Образът показваше застаряващото лице на директора на Националното разузнаване, Кей Монахън. Образът бе определено по-неясен от холограма, но пък предвид напредналата ѝ възраст, това само бе допълнителен плюс.

В момента тя бавно поклащаше глава:

— Господин Хедрик, трябва да разберете, че от гледна точка на правителството настоящата ситуация е несъстоятелна. Хедрик разпери ръце.

— Но Бюрото за контрол над технологиите е част от правителството на Съединените щати, госпожо директор.

— Организация, създадена във времена на криза…

— Времената винаги са кризисни.

— … и върху съмнителна легална основа. Въз основа на всеки един стандарт вие отдавна сте надвишили мандата си.

— И чии са тези стандарти?

— Това са стандартите на службата, която е създала вас и Съвета за национално разузнаване.

— Значи така било? Очаквате от нас да извършим ритуално самоубийство, защото всички вие сте изостанали и тази ситуация не ви харесва?

— Вие отказвате да се съобразявате със законодателството на САЩ. Вие отказвате да се съобразявате с държавната йерархия. Прибягвате към едностранни действия извън териториите на страната. Действия, които пряко нарушават човешките права.

Греъм Хедрик махна с ръка.

— Да не намесваме законите и правата. Никой от нас не следва закона. Нужно ли е да споменавам нарушенията, извършвани от агенциите? Това е нещо напълно разбираемо. Ако законът притежаваше някаква тежест, всички ние щяхме да бъдем изпратени на съд. Включително и вие.

Тя му хвърли леден поглед.

Хедрик се стараеше да прикрива пълното си презрение. Той знаеше, че личността насреща му само след няколко години ще бъде заменена. Така функционираше демокрацията. По тази причина демокрацията не разполагаше с продължителност. И решителност. Той щеше да ги надживее. Както винаги.

— Единствената причина да се съглася на този разговор бе желанието ми да избегнем излишно зложелателство, госпожо директор. Вие настоявате за нашето подчинение от момента, в който научихте за съществуването на организацията ни. Което, ако не се лъжа, се е случило преди четири месеца. Осъзнавате ли колко дълго е функционирало Бюрото за контрол над технологиите?

— Ако бях знаела…

— Двамата с вас бихме могли да си сътрудничим.

— Запозната съм с уговорките, които сте постигнали с някои от другите агенции.

— Имайте предвид, че аз рядко разговарям с ръководството. Ръководството идва и си отива. Средните постове са по-продължителни. Те са по-полезни в много отношения.

— Какво намеквате?

— Казвам, че трябва да отстъпите. Не бързайте да се осланяте на хората около себе си. Някои от тях ненавиждат факта, че до висшия пост не съществува път, който отчита заслугите. Не, наместо това човек трябва да разчита на назначаване от страна на променлив ръководител. Който, от своя страна, бива избиран от непостоянно общество. Общество, което не знае нищо.

Възрастната жена продължаваше да го гледа остро.

— Господин Хедрик, обединени, нашите служби притежават много по-голямо влияние от вашата малка организация, колкото и напреднала да е тя.

— Сигурна ли сте?

— Време е отново да заемете мястото, определено ви сред йерархията на службите.

— И какво би ме накарало да се подчиня на водителството на отстъпващи ни организации?

— Желанието да запазите длъжността си. Ако се наложи правителството да използва сила, можете да бъдете уверен, че след края на сблъсъка ще лежите във федерален затвор.

— Трябва да призная, че успявате да ме развеселите, госпожо директор.

— Това са фактите. Повече няма да търпим БКТ да функционира като независима организация. Време е то да заеме мястото си сред останалите щатски служби. Ако го сторите, ще останете на поста си. Това предлагаме ние.

Той се подсмихна.

— Да, щатските служби. Сбирщина некадърни лъжци, които разиграват театър пред невежа сган, за да си спечелят гласовете ѝ. — Хедрик поклати глава. — Бюрото за контрол над технологиите няма да заема каквото и да било друго място, освен полагащото му се.

— Не избързвайте да отхвърляте предложението ни, а помислете добре.

— Да мисля? Какво толкова има да премислям? Вие, госпожо директор, и цялото ви правителство не сте нищо повече от дразнещи мухи. Или ревливи деца, ако предпочитате. Вашето хленчене не ми позволява да се съсредоточа над реалната заплаха: незаконни организации в Азия и Източна Европа, които са откраднали наши технологии.