Даниел Суарес - Прилив

— Добър вечер, Алекса.

— Здравей, Алекса.

Тя също им кимваше в отговор, макар и само привидно учтива: тя бе заета да търси определен човек. Когато го видя през прозрачната диамантена стена, която ограждаше сектора на охранителните системи, тя промени посока и се отправи натам.

Тя отпусна ръка върху диастъклото. Старши системен аналитик Хиро Пинза повдигна очи и се усмихна широко. Пинза беше светлокос азиатец на около четиридесет. Брилянтен компютърен инженер, който работеше в средното равнище на информационната сигурност на Бюрото. Алекса бе работила с него и преди, за вътрешни проекти.

Пинза кимна на колегата, с когото разговаряше, и побърза да я посрещне. Вратите се отвориха при приближаването му.

— Какво те води чак тук, Алекса?

Не ѝ беше приятно да го прави, но ситуацията не си оставяше избор. Тя се постара да си придаде колкото се може по-уязвим вид и с неловка усмивка се приближи към него.

Той видимо се смути от близостта ѝ. На всичкото отгоре тя беше с една глава по-висока към него.

— Хиро, ще можеш ли да ми помогнеш с един проблем?

Хиро не се бе отърсил от смущението си и докато я извеждаше към едни изолирани терминали. Те се намираха в запечатани отсеци, които позволяваха необезпокояваното преглеждане на охранителни данни.

— Наистина не бива да правя това, Алекса.

— Зная, но на кого друг бих могла да се доверя, Хиро?

При тези ѝ думи той я погледна плахо за момент; очевидно все още не смееше да повярва на случващото се.

— Радвам се, че смяташ така. Просто недей да казваш на никого.

— Но нали ще има запис? — Тя погледна към тавана. Наблюдателният прах — камери и микрофони с размерите на прашинки — покриваше всяка повърхност.

Той спря пред една от вратите и обяви гордо:

— Точно по тази причина избрах новото крило. Наблюдателната мрежа все още не е активна тук.

Тя му се усмихна.

— Умен си. — И го побутна с пръст в гърдите.

Пинза се усмихна и докосна вратата. Под допира на одобрен генетичен код преградата се отключи и отмести.

— Този терминал има достъп до наблюдателните системи на изолационния комплекс — посочи техникът и се обърна към нея. — Ако нямаш нищо против, Алекса, ще ми кажеш ли защо трябва да преглеждаш тези записи? И защо е нужна тази потайност?

— Може да са възникнали известни нарушения на процедурите в отношението към затворниците.

Инженерът се навъси.

— Нима?

— Ако е истина, не искам никой да знае, че преглеждам архивите. Затова те моля да проявиш тактичност, Хиро. — Тя го хвана над лакътя. — Мога ли да разчитам на теб?

Той не отговори веднага, но кимването му бе енергично. По кожата му личаха дребни капчици пот.

— Знаеш, че винаги можеш да разчиташ на мен, Алекса. Винаги и за всичко.

Тя отново стисна ръката му и се усмихна.

— Би ли влязъл в системата?

Той се сепна.

— Няма ли да използваш своите име и парола?

— Наистина искам това да остане в тайна, Хиро. — Тя го погледна умоляващо и прехапа устна.

Този трик имаше ефект — Хиро вече се настаняваше в креслото.

— Компютър, това е технически оператор Хиро Панза. Установи връзка със системите на изолационния комплекс.

— Добър вечер, операторе. Имате достъп.

Алекса затвори вратата и я заключи. Двамата останаха изолирани. Специалистът плахо я погледна. За пръв път двамата оставаха сами. Може би във фантазиите му точно такава ситуация се бе разигравала безброй пъти.

Хиро се усмихваше:

— За какво искаш да търся?

— Искам да проверя архивните записи за затворник на име Грейди, Джон.

Панза кимна и се обърна към терминала.

— Покажи записите за субект Грейди, Джон.

— За какъв времеви период, оператор Панза?

— Всичко — прошепна Алекса.

— Пълен запис.

— Разбрано. — Последва пауза. — Административен конструкт Варуна желае да разговаря с вас, операторе.

Лицето на техника пребледня.

Гласът на Варуна изпълни помещението:

— Хиро Панза, бъди така добър да напуснеш кабината и да възобновиш изпълнението на задълженията си.

— Да… разбира се. — Панза побърза да се надигне и с мъчително изражение се извърна към Алекса. — Какво направихме?

— Аз ще обясня, Хиро.

— Напусни веднага, Панза.

— Разбрах! — Техникът излезе. Зад него вратата се затвори и заключи.

Алекса се приближи до стола и се настани.

— Защо претърсваш наблюдателните архиви на изолационния комплекс, Алекса?

— Защото се опитвам да… — Тя замълча и се загледа към тавана.