Даниел Суарес - Прилив

— Казвам ви, че той е там. Заглушете всички безжични комуникации в радиус от триста метра и обградете сградата. Екипи „Алфа“, „Чарли“ и „Ехо“ да влизат. Разчистете всички стаи и поддържайте периметър. Никой да не влиза или излиза. Приспете всички, с които встъпите в контакт. Приберете Дейвис и Грейди, когато ги намерите. Разбрано?

— Тук „Ехо“. Разбрано.

— Тук „Алфа“. Разбрано.

— Тук „Чарли“. Разбрано.

— Всички екипи: действайте.

Всички сини точки се насочиха към библиотеката. Мю отново се обърна към наблюдателната холограма. Агент Дейвис рязко се надигаше и се насочваше към вратата на стълбището.

— Обновление: Дейвис тичешком напуска библиотеката. — Той превключи към университетските охранителни камери, предоставящи далеч по-лош образ. — Насочва се към стълбище две.

— Разбрано, център.

Прескачащата неравни стъпала Дейвис потръпна заради пронизителния звук на алармата. Налагаше ѝ се да преодолее два етажа, за да достигне мазето. По време на стремглавото си спускане тя забеляза охранителни камери, но не им обърна внимание.

Заради писъка на алармата тя не можеше да чуе нищо. Как ли щяха да реагират близнаците? Тази постъпка надали щеше да се отрази благотворно на кариерата ѝ. И Трейси със сигурност не би одобрила.

Сбогом, Денвър.

След стълбището тя зави по десния коридор, съгласно насоките. Подът на прохода бе покрит с тъмночервена боя. Целта ѝ вече се виждаше: масивна врата с надпис: „Забранено за неоторизиран персонал“. Огромните панти и нитове веднага загатваха за викторианския ѝ произход.

Тя рязко дръпна дръжката и вратата се отвори със скърцане. Заради стремглавото си влизане агент Дейвис едва не полетя по изникналото отвъд стълбище. Едва в последния момент тя успя да сграбчи перилата.

— Внимавайте.

Джон Грейди стоеше недалеч от нея, с малка раница на гърба.

— Благодаря за навременното предупреждение.

Той бутна вратата и я залости с огромно резе.

— Елате. Не бива да оставаме тук.

Дейвис се отправи подире му. Това подземие изглеждаше захабено от множество стъпки и години. Коридорът, по който поеха, бе изпълнен с тръби, електрически проводници и инструменти, кутии от компютърно оборудване, изолационни материали, захвърлени кабели, товарни колички и какво ли още не. В средата на пода имаше двоен улей. Проходът бе осветен от непокрити флуоресцентни лампи.

— Какво е това място?

— Тунели за поддръжка. Стари са. Много стари. Онези вдлъбнатини в пода са били за вагонетки, които да пренасят въглища.

Тя се стараеше да се движи близо до него. Грейди крачеше уверено, изглежда, добре запознат с обстановката. Двамата завиха покрай ъгъл, отвъд който коридорът се протягаше далеч напред.

— Тези проходи свързват постройките — досети се тя.

— Повечето от тях.

— Откъде знаеш за тези проходи?

— Честно казано, не си спомням. Паметта ми е надупчена. Но зная, че зная.

— Алкот. Той е причината да дойдеш тук. Прекарвал си време в този университет, макар че не си бил студент.

Грейди тръсна коси.

— Рутината не е моята стихия. Предпочитам да върша нещата неофициално. Но той ми помогна. Сега аз искам да помогна на него.

— Искаш да кажеш, че доктор Алкот също е жив?

— Надявам се да е така.

Двама клонинги в хокейни тениски и джинси тичаха сред подземните коридори, стиснали делталъчеви пистолети. Противопожарната аларма продължаваше да пищи. След един ъгъл двамата се натъкнаха на още дузина Морисъновци, облечени по различен начин и с различни прически. Всички те стояха пред огромна стоманена врата.

Алармата най-сетне замлъкна.

Клонингите отпуснаха оръжия. Един от тях — с маскировъчен панталон и тениска — срита вратата и изруга.

— Останалата част от сградата е чиста.

Разгневеният клонинг продължаваше да рита вратата и да псува.

— Ета, не бива да се скупчваме така. Старецът ще ни одере живи, ако види как сме се събрали на публично място.

— Върви на майната си, Ро. Те са минали през проклетата врата.

Ро прибра оръжието си и извика холообраз на сградата.

— Тя дори не е нанесена на тактическия ни план.

— И още как. Кибиците отново сгафиха.

Ро задейства квантовата си връзка.

— Център, пред нас има залостена метална врата, която не ни позволява да продължим преследването. Вратата не е нанесена върху тактическата карта.

— Разбрано, Ро-Сигма. Инструкции следват.

— Хубави инструкции. Кълна се, че кубит по кубит ще изтрий компютърния задник, който ни подреди така!