Даниел Суарес - Прилив

Директорът я хвана за лакътя.

— Имам нужда хората ти да наблюдават агент Дейвис колкото се може по-зорко. Виж в каква степен напредваш в проучването.

Морисън се подсмихна.

Алекса гледаше към Хедрик.

— Аз бях оперативен служител. В това съм добра. Защо не ми позволяваш да върша онова, в което съм добра?

— Ти си прекалено ценна.

След миг тя се обърна да си върви.

— Свободна си.

Военният комплекс „Рейвън Рок“ бе предназначен да служи като убежище за катаклизмични сценарии. По тази причина Бил Макалън винаги се чувстваше смутен в него. Официално наричан „Обект Р“, комплексът представляваше поредица от правителствени бункери, разположени дълбоко сред източните хълмове на Пенсилвания, недалеч от границата с Мериленд. Част от множеството подобни укрития, изградени по време на Студената война, само че подсилен и разширен с течение на годините. Понякога го наричаха Подземния Пентагон — заради службата му като извънреден команден център за няколко отбранителни агенции. Включително щабните ръководители в периода на национална криза.

В момента Макалън се возеше през километри тунел, единствен пътник на дванадесетместна електрическа кола. Това беше пътуване през място, което би могло да приюти последните човеци в случай на термоядрена война. Или падането на астероид. Или пандемия. Или какъвто край на света настъпеше. За всички подобни сценарии бяха подготвени процедури. До този момент той бе идвал четири пъти тук, все тренировъчно.

Но днешното му посещение не беше тренировка.

Колата спря край отворена еднометрова врата, обградена от пазачи. При слизането си той бе посрещнат от лейтенант от 114-ти комуникационен батальон.

— Последвайте ме, сър — каза тя.

Без да го чака, лейтенантът бързо се отправи сред пустите коридори. Макалън ускори крачка, за да не изостава. След като двамата подминаха десетки сходни метални врати, които се отличаваха единствено по номерацията си, те най-сетне достигнаха подиум, където катедра със знака на Пентагона се издигаше пред редове столове. Край отсрещната стена бяха струпани различни поколения снимачно оборудване. В столовете седяха множество млади мъже и жени в костюми, отворили лаптопи. Никой от тях не повдигна очи.

Лейтенантът поведе Макалън към конферентна зала, пред чийто вход стояха още двама пазачи.

— Заместник-министър Макалън е тук, госпожо директор — обяви лейтенантът, след като почука на вратата и отстъпи встрани.

— Бил!

Сред голите стени на помещението Макалън зърна неколцина от ръководителите на Министерството на вътрешната сигурност, агенцията за националната сигурност, ЦРУ и Министерството на отбраната. Те седяха около огромна и абсурдно масивна дъбова маса. На централното място стоеше вторият в йерархията началник, директорът на военното разузнаване — Кей Монахън бе дребна жена около шестдесетте, която запазваше властното си излъчване. Макалън знаеше, че по време на дипломатическата си служба тази дребна жена се бе проявявала като равностоен противник на китайските дипломати. И много преди това тя бе служила в разузнаването. Освен това тя имаше принципи — нещо, което Макалън намираше за още огромен плюс сред качествата на вашингтонски политик.

Вратата след него се затвори. Сред седящите на масата вече протичаше някакво оживено обсъждане.

Монахън му направи знак да седне до нея.

— Ела и ми помогни да вразумя тези бикоглавци.

Настоящата дискусия дори не изчака Макалън да се настани.

— Кей, адски добре знаеш, че никой не разполага с цялостната картина. Точно това е целта на раздробяването — казваше заместник-директорът на ЦРУ Той беше пухкав шестдесетинагодишен вирджинец, който се мръщеше над диетичната си кола.

— Раздробяването на програма е едно. Но в случая говорим за цяла отделна служба!

Един изпит мъж с напрегнат вид, когото Макалън си спомняше от времето си в Национална сигурност, се обади от другия край на масата:

— В началото те не са били отделно бюро. Тогава — говорим за шестдесетте — са били проект. И вие сте поставили началото му.

Човекът на ЦРУ го погледна.

— Би могла да бъде всяка от службите ни.

Монахън добави:

— В Лангли никога не съм чувала за нещо подобно. Беше ми известно, че разполагаме с черна техника, но…

Заместник-директорът на ЦРУ посочи към залата.

— Огледайте се. По време на Студената война нашите предшественици са правили подобни неща. Мащабни неща. Осъзнавате ли какво могат да осигурят двеста милиарда годишно в продължение на половин век? Самият президент няма достъп до половината от тези програми. В тази страна има един милион души със свръхсекретна класификация, Кей. И някои от тези хора живеят в съвсем различен свят, различен включително и от света на нашите служби. Такава е същината на тайния сектор. Някъде през шестдесетте някой поставил БКТ начело на регулирането на висшите технологии и това Бюро е започнало да прибира всичко от тях за себе си. И с течение на времето пропастта между нас и тях се е разширявала все повече.