Даниел Суарес - Прилив

Това вече я накара да го погледне сепнато.

— И делото да замине заради процедурни грешки?

— За момента Котън сътрудничи, но няма как да знаем истинските му намерения.

Няколко мига Дейвис остана загледана в него. Подир това тя рязко си проправи път сред тълпата, отправяйки се обратно към тоалетните. С една коктейлна салфетка тя внимателно взе чашата, която все още стоеше край телефона, и издърпа кичура.

Фауъл я беше последвал.

Тя повдигна чашата:

— Искам проверка на отпечатъците. Още тази вечер. И ДНК тест върху тази проба. — Тя му подаде кичура.

— Отскубнала си от косата му?

— Той сам остави този кичур и чашата, за да докаже кой е.

— Какво ще правим, ако резултатът съвпадне с някоя от жертвите?

— Това може да е някакъв Котънов план, целящ да компрометира доказателствата. И да осуети делото. — Тя отново посочи към кичура. — ДНК.

— Анализирането ще отнеме поне пет дни. Нима мислиш, че този лудак е толкова голям проблем?

— Най-вероятно няма да излезе нищо. Но след всички тези години нямам намерение да се осланям на шанса. Ами ти?

Дейвис стоеше над рамото на криминолог от ФБР в чикагския офис. Отдавна минаваше десет вечерта. В момента специалистът обработваше образа на снетия отпечатък, за да го вложи в системата за разпознаване.

— Върху чашата открих три различни снопа отпечатъци. Едно и три не показват съвпадения с базата данни, или поне не достатъчно високи. Но номер две ни даде два вероятни кандидата.

— Покажете ми ги.

Няколко движения с мишката показаха паспортна снимка с името „Джон Грейди“. Под нея в прозореца ѝ имаше етикет „починал“.

Фауъл разтревожено погледна към Дейвис.

— Искате ли да видите и втория кандидат? При него процентът на съвпадение е много по-нисък.

Тя поклати глава.

— Не, благодаря ви. Бихте ли ми дали разпечатка?

— Разбира се.

В отговор на последвалите манипулации лазерният принтер край вратата изплю няколко страници.

— Благодаря ви за съдействието. Да вървим, Томас.

Фауъл грабна разпечатката и двамата се отправиха към асансьорите. По пътя той повдигна отпечатаната снимка.

— Това ли е той?

Тя кимна.

— Значи си срещнала призрак?

Дейвис кимна.

— Не разбирам.

— Аз също. Той ми каза, че те заличавали откривателите, представляващи заплаха.

— Кои са тези „те“?

— Членовете на отделила се федерална агенция.

Фауъл прихна.

— Сигурно. Обаче този не е иноватор. Той не е открил нищо.

С асансьора те се отправиха към етажа за временно пребиваващи агенти, където бяха Денис Дейвис и екипът ѝ, получили временни офиси за времето на делото на Котън.

Дейвис се облегна на стената на кабината.

— Очевидно става дума за някаква измама. На мястото на експлозията открихме по-голямата част от дясната ръка на Грейди. Открихме и парчета челюстна кост. Зъби. Пищялна кост. Част от езика му. Пълно съвпадение на ДНК. После идва и видеото, в което Ричард Котън подготвя експлозията.

— Котън е замислил нещо.

— Резултатът от последните тестове ще ни е нужен веднага. И нека пуснем за издирване имитатора на Грейди. Той надали е отишъл далеч.

— Щом той толкова силно е настоявал да го арестуваш, защо просто не е останал в града? Защо е уредил среща чак в Ню Йорк?

— Не зная. — Това беше повод за размисъл. — Грейди има ли близнак?

— Дори близнаците нямат сходни отпечатъци.

Вратите на асансьора се отвориха и двамата се отправиха сред кабинетите. Наоколо все още работеха агенти. Дейвис бе разположила екипа си в групово пространство без стени.

Двамата с Фауъл свалиха връхните си дрехи и ги окачиха.

— И какво ще правим?

— Не зная. Но мисля, че трябва да се свържем с обвинението — отвърна тя след момент размисъл и се отпусна в стола си. — Томас, някога чувал ли си за Федералното бюро за контрол над технологиите?

Той присви очи.

— Какво е това? Нещо, свързано с търговията?

— Чувал ли си, или не?

Той помисли още известно време, преди да отвърне.

— Не. Защо? Кои са те?

— Дори не съм сигурна, че подобна организация изобщо съществува.

Дейвис отвори лаптопа си, въведе паролата и извика браузъра си. Там тя извика сайта usa.gov и в полето за търсене на правителствени агенции въведе „Бюро за контрол над технологиите“.

Появиха се над двеста и петдесет хиляди резултата. Но повечето заглавия от списъка с резултати включваха низове като „Бюро за сигурност“ и „Бюро за трудова статистика“.

Фауъл гледаше над рамото ѝ.