Даниел Суарес - Прилив

Той бързо се огледа. Джипът бе прелетял върху градината пред десететажна постройка. Повечето от прозорците на офисите ѝ бяха тъмни. Колата бе разкъсала опънати между колчета вериги и се бе врязала в малък дъб, изненадващо малък, а въпреки това успял да спре бронираната кола и да смачка предницата ѝ. Под капака на двигателя се издигаше дим.

Грейди си пое дъх и огледа околните улици. Той беше успял. За пръв път от години бе наистина свободен. Свободен от мъченията. Свободен от килията, за която бе смятал, че ще се превърне в негов последен дом. Той погледна към нощното небе. Към звездите.

Сега не е моментът за това.

След нова глътка свеж въздух ученият отново премина към по-прагматичен оглед.

Наблизо не се виждаха пешеходци или автомобили. На моменти коли профучаваха по улицата. Тази част на Детройт бе по-слабо населена от очакваното.

Той не биваше да позволява на синестезията да го разсейва. По-късно щеше да има възможност да се наслаждава на свободата си — след като беше взел мерки да я подсигури.

Недалеч от него се издигаше постройка, покрита с графити. В момента Грейди се намираше на десетина метра от пътя; дори и от изходната рампа се виждаше трудно.

Ученият отвори портмонето и остана приятно изненадан от посрещналата го гледка. Изглежда, онези от Бюрото предоставяха на хората си пари за непредвидени разходи. Пачката изглеждаше сносна, в долари и чужда валута.

Грейди захвърли портмонето и прибра банкнотите. Подир това той заобиколи изоставената постройка, за да я използва като прикритие — приближаваха се фаровете на някаква кола.

Той изруга мислено. За малко щеше да забрави най-важното. Той седна на тревата и изу лявата си обувка, за да извади диаманта. Кристалът улови отразената светлина по удивителен начин. Грейди се нуждаеше от миг, за да откъсне поглед. Трябваше да се отърве от диаманта по начин, който да забави преследвачите му.

След още един оглед Грейди се затича към близката офис сграда, като се стараеше да се придържа към сенките. Скоро той достигна един от проветрителните отвори на подземен гараж. Точно каквото му трябваше. Ученият внимателно пусна диаманта между решетките и се заслуша в отслабващото ехо.

Това ще ми предостави известно време.

Той продължи. Отвъд ъгъла на сградата го очакваха паркинги, оградени с вериги и неподдържани тревни площи. На няколкостотин метра се издигаше църква, заедно с още някакви постройки. Цялата местност бе по-ниска и по-празна от очакваното. В неговите спомени градовете бяха по-оживени.

Но около триста метра по-надолу той видя голям и добре осветен конферентен център, обграден с паркинги. Редица автобуси стояха там със запалени фарове.

Грейди отръска тревата от дрехите си и с бърза крачка се отправи натам по една пуста улица. За всеки случай той погледна назад. Още не се виждаха преследвачи.

Вървешком той измъкна пачката от джоба си и прегледа съдържанието ѝ под светлината на една улична лампа. Евро, някакви азиатски банкноти и около триста долара в банкноти по двадесет. Той прибра парите обратно.

Ричард Луис Котън бе арестуван. А по държанието на пазачите на Грейди ставаше ясно, че ФБР не осъзнава истината. Миниатюрният прожекционен апарат, даден му от Арчи, все още се усещаше в обувката му. Грейди трябваше да открие място, където да предаде доказателствата. Несъмнено в Детройт щеше да има отдел на федералните, само че той не гореше от желание да остава близо до главната квартира на БКТ — в който и град да се намираше тя. Надали мястото бе далече. Освен това нямаше никакво съмнение, че щом агентите успееха да се измъкнат от мъглата или отсъствието им бъдеше забелязано, мястото щеше да гъмжи от още агенти, разполагащи със заплашително напреднали технологии.

Не след дълго Грейди прескачаше ниска ограда и прекосяваше притъмнелия паркинг към конферентния център, за да се отправи към входа му.

При приближаването си той можа да разгледа по-подробно групите, струпали се край автобусите — това бяха любители на фентъзи и научна фантастика, оборудвани с разнообразни костюми: прилепнали дрехи, магьоснически роби, пластмасови брони, лазерни пушки и бойни брадви. Имаше и обичайно облечени посетители, които правеха снимки. Всички те носеха окачени баджове с логото „ФантазмаКон“. Навсякъде личаха символите на спонсори — банери на научнофантастични видеоигри и телевизионни серии.

От вратите на центъра се изливаха още посетители, които с уморен вид се отправяха към автобусите. От паркингите се отдалечаваха коли. Вероятно наближаваше полунощ.