Даниел Суарес - Прилив

Пазачите се бяха вглъбили в бейзболния мач. Грейди трябваше да се насили, за да откъсне поглед от сияещите числа върху екрана. Съсредоточи се.

Кога трябваше да направи опита си? Във всеки случай скоро, иначе щеше да пристигне в Бюрото.

Колата даде мигач и премина в бавната лента. Там нямаше други коли.

По-добър момент надали щеше да настъпи.

Грейди небрежно отчопли „бенката“ от врата си, отвори уста и я постави върху езика си.

Клонингът от дясната му страна го изгледа отвратено. Но той не получи възможност да изрази възмущението си гласно: Грейди долови високочестотен звук да се разгръща от лицето му и да ги обгръща в полупрозрачна сива вълна. Вълна, която бързо се разгръщаше.

Някой от седящите отзад изкрещя.

Миг по-късно на Грейди му се струваше, че е обгърнат в почти прозрачна сивкава пяна. Тя изцяло изпълваше купето, вцепенявайки пътуващите. Пазачите от двете му страни напразно се опитваха да кажат нещо с неподвижните си челюсти.

Грейди напразно се опита да се извърне. Мистериозната субстанция го бе обгърнала изцяло; дори пръстите му бяха неспособни на движение.

Тогава той забеляза, че колата все още се движи със сто километра в час. През застиналия дим можеше да се види, че тя се насочва към тревистите ограждения на улицата.

Това не е добре.

Тъй като шофьорът не можеше да помръдне и дори да отмести крак от газта — джипът продължи да се отклонява и се понесе към горната част на ограждението.

Подир това колата полетя.

Грейди видя светлини да проблясват. След миг тишина джипът се стовари върху дясната си част и се плъзна. Пукнатини се образуваха върху бронираните прозорци. Въздушните възглавници се задействаха, но не можаха да се разгърнат сред мъглата наночастици — наместо това те намериха изход към вратите. Две от тях изхвърчаха от пантите.

И през цялото това време Грейди и другите оставаха обгърнати и изолирани, напълно незасегнати от случващото се. Ученият просто наблюдаваше отстрани.

Джипът разкъса още едно ограждение, плъзна се по нов тревист участък и се сблъска с дърво, което съприкосновение сложи край на полета им.

От колата се ронеха отломки, но сред грохота това изглеждаше почти безшумно.

Поне се бяха приземили върху четирите си колела.

Но сега какво? Грейди все още оставаше обгърнат сред чудатия материал. Въпреки това той направи опит да се раздвижи. Напразно, наноматериалът го притисна обратно.

Грейди се опита да си припомни насоките на Чатопадей — оказали се печално кратки. Какво трябваше да стори след задействането?

От едната му страна отново се разнесоха ругатни.

— Мъртъв си, Грейди…

Да се насочи бавно към изхода. Това му бе казал Чатопадей. Грейди опита бавно да раздвижи ръка — и наноматериалът отстъпи. Но в мига, в който ученият ускори движение, познатата съпротива отново изникна насреща му.

Значи облакът притежаваше способността за рязко сгъстяване — той се съпротивляваше на резки деформации, но допускаше бавно движение. Грейди предположи, че веднъж активиран със съответната химична сигнатура, наноматериалът допуска единствено създалия облака да се движи сред него, обездвижвайки всички останали, озовали се в границите му. Определено интересно приложение…

Ученият се съсредоточи над усилието да придава бавност на движението си и бързо установи, че догадката му е правилна. Струваше му се, че е обгърнат от гъст желатин, но движението бе възможно. Само след мигове той вече разкопчаваше предпазния си колан. И бавно се претърколи към дясната врата. Единият от клонингите го наблюдаваше с убийствен поглед, макар да не можеше да помръдне устни.

— Мъртъв си, чуваш ли…

Грейди бавно му показа среден пръст. По време на разминаването забеляза, че пазачът е застинал, докато е посягал към сакото си.

— Добър опит — бавно отбеляза Грейди.

Под полуизместеното сако ученият забеляза портмоне и го извади, макар и с известни затруднения. След секунди той натискаше дръжката на вратата и бавно я отваряше, за да пристъпи отново сред света.

При прехода той не успя да се задържи на крака и се спъна сред тревата. Поне можа да се изправи веднага, което показваше, че вече нищо не ограничава движенията му. Появата на тревожна мисъл го накара да извърне глава към вратата на бронирания джип. Заради наномъглата изглеждаше, че шестимата вътре са се отдали на сериозно пушене. Само че пушекът не помръдваше, подминал отварянето на вратата. И пазачите все още оставаха обездвижени.