Даниел Суарес - Прилив

— Прав съм, нали?

От това помещение пилотската кабина не се виждаше — в действителност отсъстваше дори врата, която да води към нея. След около час пътуване прозорците започнаха да губят прозрачността си. И тук ставаше дума за някаква трансформация на материали. Кой ли откривател прекарваше дните си в изолационния комплекс заради това откритие?

Грейди се обърна към пазачите си, но се отказа да ги пита. Те просто се взираха насреща му като статуи.

Раздразнен от изчезването на гледката, той се опита да се съсредоточи. Всичко това го разсейваше. Това пътуване надминаваше дори първа класа. Частен свръхзвуков самолет, от който се открива гледка към Космоса. Неговата гравитационна технология бе направила това възможно. Само как му се искаше да работи над това.

Ала за подобно нещо не можеше да става и дума. Грейди ясно си спомняше немислимата жестокост на поробителите си. Животът, който те бяха откраднали от него, както бяха постъпили и с десетки мислители. И онова смътно усещане за изгубените спомени, които никога нямаше да си върне.

Неговите съзаклятници се осланяха на него. И той нямаше да ги разочарова.

Грейди се огледа към обграждащия го лукс — тъмен орех и кожа. И това също бе позлатена клетка.

Той повдигна чашата си шампанско към пазачите:

— За човешката изобретателност.

Те се взираха като сфинксове.

Приземяването около половин час по-късно премина напълно безшумно и без изменение в усещането. Това не беше самолет, а хотелска стая.

В отговор на приятен звън пазачите откопчаха предпазните си колани — от които не бе имало нужда нито веднъж.

Черна врата в корпуса се измести напред и встрани и пазачите отведоха Грейди в ярко осветен хангар. За момент ученият спря на върха на стълбичката. Тъмносин джип „Кадилак Ескалейд“ с дипломатическа регистрация вече изчакваше под самолета. Десетки пазачи обхождаха хангара, облечени в цивилни дрехи, препасали автомати пред гърдите си. Тази технология бе обикновена проява на двадесет и първия век: Грейди знаеше, че Бюрото е надминало огнестрелните оръжия още преди десетилетия. Подобно оборудване му изглеждаше не на място.

По време на слизането си той усети топъл летен въздух да го обгръща. Миризмата на окосена трева породи прилив на спомени, макар и неясни. Той се чувстваше толкова жив. Върху вратата на хангара бе изписан номер. Числата сияеха в пурпур и виолетово. Умът му усети невидимата им геометрия. Това бе обикновена проява на синестезията му, но пак бе приятно да се чувства изненадан от числа.

Грейди се обърна към един от пазачите.

— Къде сме?

— Не спирай.

Ученият погледна към синкавия свръхзвуков самолет зад гърба си. Корпусът му бе оформен от антирадарни ъгли, които му придаваха вида на ацтекски ритуален нож. Това беше забележителна машина. Невидима. Бърза. Грейди подозираше, че в рамките на два часа са пропътували половината свят.

Силна ръка го сграбчи над лакътя и го поведе към нова група клонинги, изчакващи край отворената врата на кадилака. По дебелината ѝ можеше да се види, че колата е бронирана, но неефективно. И това беше проява на съвременна технология. Несъмнено тази кола бе предназначена за улиците на външния свят.

Грейди кимна към самолета зад себе си.

— Моето откритие направи гравитационното задвижване възможно.

— Браво на теб. Сега млъкни и влизай. — Пазачът блъсна Грейди в купето на джипа.

Броенето започваше. Щом колата потеглеше, Грейди щеше да разполага с приблизително тридесет минути, за да избяга.

Пазачите бяха общо шестима, само двама от които бяха клонинги. Последните се настаниха от двете страни на Грейди на средната седалка. Очевидно Бюрото не искаше да показва прекалено много Морисъновци сред хората. Близнаците бяха нещо разбираемо, но повече подобия…

Но онези двамата отпред изглеждаха масивни. Също като двамата на последната седалка. Несъмнено стероидите бяха отживелица за Бюрото и войниците им получаваха нещо далеч по-добро.

И шестимата носеха сини костюми без вратовръзки. Пистолети не се виждаха. На практика те приличаха на телохранители от някоя дипломатическа мисия.

Пред Грейди имаше скоч и вино, заедно с плоскоекранен телевизор (който му се стори допотопен). Той се изкушаваше да успокои нервите си с помощта на алкохол, но не се поддаде. Щом бе могъл да оцелее в онзи адски затвор, бягството нямаше да го затрудни. Те нямаше да стрелят по него — Хедрик се нуждаеше от него жив. Именно затова те го отвеждаха обратно в Бюрото. Грейди единствено трябваше да се пази да не го приспят.