Даниел Суарес - Прилив

Последваха изненадвани възклицания, някой дори си позволи да подсвирне.

— Напълно осъзнавам, че срокът е кратък, но и напълно реален. Заплашено е самото съществуване на Бюрото. Уверен съм, че всеки един от вас ще реагира с изискваната от ситуацията решителност. — Хедрик се зае да улавя погледите на всеки от присъстващите. — Това е. Свободни сте.

Всички се надигнаха.

Алекса забеляза, че Морисън не бърза да се оттегля, а е останал да разговаря с директора. Хедрик улови погледа ѝ.

— Почакай за момент, Алекса. Бих искал да разменя няколко думи с теб.

Тя се върна до съвещателната маса и отпусна ръце върху облегалките на два от столовете.

Морисън се отдалечи, като ѝ хвърли мрачен поглед. Той излезе през странична врата — която отвеждаше в кабинета на Хедрик.

Самият директор се отправи към нея.

— Не можах да не забележа, че изглеждаш разстроена.

Тя се навъси насреща му.

— Знаех си. — Той погледна към тавана. — Нали така, Варуна?

— Да, директоре. Електрическата активност в амигдалата ѝ съответства на лека депресия.

С известно раздразнение тя погледна към тавана.

— Остави ни, Варуна. Това е заповед.

— Желаете ли да се оттегля, директоре?

Той се поколеба, преди да се засмее.

— Да, моля. Остави ни.

— Както желаете, директоре.

В настъпилото мълчание Алекса остана загледана в тавана — самата тя не знаеше със сигурност защо. Там нямаше да види нищо.

— Всичко е наред. Вече сме сами.

— Защо я накара да ме сканира?

— Варуна сканира всички в кабинета ми.

— Дори и теб?

— Директорът се нуждае от сигурност. Това гарантира сигурността на всички ни. — Греъм потупа един от столовете. — Седни. Кажи ми, какво те е разстроило?

Алекса остана права.

— Хората се потискат понякога.

— Искам да бъдеш щастлива. Знаеш колко ценна си ти за нас.

Тя се загледа в него, опитвайки се да разгадае ситуацията. Той се усмихваше широко. Зениците му бяха разширени. И все пак…

— Има нещо, което бих искала.

— Какво е то?

— Неотдавна преглеждах последните открития на биогенетичния отдел.

— И?

— Оказва се, че има начин да стана фертилна.

Лицето на Хедрик изрази загриженост.

— Нима? — Той направи няколко крачки. — На какво се дължи тази промяна?

Алекса застана нащрек.

— Да не би да си срещнала някого? — Директорът отдели втренчения си поглед и се обърна към тавана. Понечи да каже нещо.

— Да не си посмял.

Той отново погледна към нея. И присви очи.

— Аз се отнасях към теб като с равна. Не можеш да го отречеш. Иска ми се да осъзнаваше колко добре си живееш.

— Осъзнавам колко добре си живея.

— Двамата с теб се познаваме още от деца. — Той посочи към съвещателната зала. — Нима не ти е направило впечатление какво съм постигнал?

— Разбира се.

— Освен това ти знаеш, че винаги си ми била много скъпа.

— Греъм, ти значиш много за мен. Но аз не мога да променя начина, по който се чувствам. Може би това се дължи на начина, по който умът ми е проектиран. Във всеки случай аз не изпитвам романтични чувства. Можеш ли да посочиш момент, който да показва противното?

— Нищо не ни пречи да постъпим като зрели хора. Ако искаш да имаш деца…

— Не е нищо лично.

Той кимна.

— Разбирам. Но ако трябваше да имаш дете, кого би избрала за негов баща?

Няколко секунди Алекса разсъждава мълчаливо, преди да отговори:

— Не зная.

Лицето му стана по-сериозно.

— Тук има един дребен проблем, Алекса. В случая Бюрото също има думата.

— Не те разбирам — навъси се жената.

Греъм не поясни веднага.

— Твоята интелигентност, видът ти, дълголетието ти и физическите ти способности са все неща, които са ти дадени от Бюрото. Твоята генетична последователност е частна. Патентована. Нужно ти е нашето разрешение, за да правиш копия от нея. В противен случай ти извършваш кражба.

Бавното осъзнаване на думите му бе придружено от замайване.

— Твоето тяло бе проектирано — продължаваше той. — Ако искаш да имаш деца, Бюрото трябва да избере генетичния материал, от който да бъдат създадени те. Несъмнено разбираш нуждата от това. Всичко друго би представлявало кражба, Алекса.

Тя почти не го чуваше, обгръщана от мисловна мъгла.

Директорът пристъпи до нея и я потупа по ръката.

— Ти вече си постигнала нещо, което би развълнувало всеки друг. Ти разполагаш с една от върховите позиции в тази организация. Привилегия, която ние ти предоставихме. Ти си мислещ и разумен индивид и трябва да разбереш, че от Бюрото зависи дали ще имаш деца.